Антигравитация

Re: Антигравитация

Мнениеот hyparh » Пет Яну 30, 2015 9:12 pm

Ех, тъкмо помислих, че са го заснели на видео :) ... Това е сравнително лесен експеримент, скоро мисля да се сдобия с двигател 12 хил. оборота от Викиват, който ще ми трябва най-вече за разрядник на големия теслов траф.
Излиза, че нещата се допълват чрез дуалност. При високооборотно развъртане на такъв диск, но наелектризиран, се генерира магнитно поле и се появяват същите или подобни ефекти. Явно важи и обратното - при диск с магнити пък се генерира електрическо поле. Двете полета се "свързват" и възниква кинетична сила, породена от самия етер. Само не мога да си обясня изчезването... не е било просто невидимост, защото после е щял да стане пак видим. Може би се е телепортирал някъде.
Отговорите на всички въпроси са пред очите ни, просто повечето хора не ги виждат - засега.
Аватар
hyparh
 
Мнения: 494
Регистриран на: Чет Фев 13, 2014 9:26 pm
Местоположение: Нови хан

Re: Антигравитация

Мнениеот smsi-h » Пет Яну 30, 2015 9:43 pm

Това с изчезването на диска ме фрапира, защото изобретателят буквално е повторил технологията описана от Владимир Терзийски. Самото изчезване много, ама твърде много, ми намирисва на технологията на експеримента Филаделфия, т.е. създаване на портал към други измерения. Баси матата, в къф свят живеем!

Апропо! Преди повече от двадесет и пет годинки имаше едно хубаво списание "Наука и техника" издавано от БТА Паралели, което беше седмичник и бях няколко годишен абонат, още си пазя бройките, за които бях абониран. Та в него, може би през 1987, ако не ме лъже паметта, имаше една разбиваща статия за изобретението на един ленинградски инженер, който е създал левитиращ диск, като го е наелектризирал с високо напрежение в рамките на 10 000 волта, нещо от сорта на дисковете на Т. С. Браун. Такива ми ти работи!

Кадуцеусе,

Според Лейн, теорията на Тесла наречена "Теория за динамичната гравитация" е довършена от великия учен още през 1895 година, като Тесла е ползвал за начало изследванията и експериментите на един английски физик. Главната цел на Тесла винаги е била създаването на т.н. електрически самолет, който той не само създава, но и демонстрира още през 1911 година пред комисия от хамерикански военни, които се отнасят скептично и той не получава финасиране. И едва чак през 1937 година на своя лекция отново демонстрира с експеримент левитиране на метален диск, който е наелектризиран с, забележете, прав и променлив ток едновременно. Според Лейн, през 1937-38 година, Тесла е работил в щата Ню Мексико с полулегално присъстващия в страната Вернер фон Браун по проблемите на гравитацията. Работили са почти цяла година заедно. Кой е Вернер фон Браун е излишно да коментирам. Книгата на Лейн я публикувах по нагоре в постовете ми.
smsi-h
 
Мнения: 287
Регистриран на: Пон Сеп 09, 2013 5:37 pm

Re: Антигравитация

Мнениеот caduceus » Нед Фев 01, 2015 12:19 pm

Същото става и при Сърл като набере скорост диска му над 1000 об/мин , същото става и при Шаубергер като набере скорост ротора след 1200 об/мин., същото става със свастика от меден лист загряна с горелка в средата и завъртяна, като набере неясно колко обороти... Ефектът е един и същ - етерният вихър подхваща материалното тяло и го доразвърта докато набере обороти и качи енергията си над критичната граница, след която преминава във другото, по-високоенергийно измерение или т.нар. по-горна люспа от лука :)
Прав си smsi-h че това е била целта на Тесла, като е минал само пътьом през въпроса с независимото захранване на апарата :)
Поздрави!
Аватар
caduceus
Site Admin
 
Мнения: 2025
Регистриран на: Нед Окт 28, 2012 6:11 pm

Re: Антигравитация

Мнениеот smsi-h » Нед Фев 01, 2015 4:31 pm

caduceus написа:Същото става и при Сърл като набере скорост диска му над 1000 об/мин , същото става и при Шаубергер като набере скорост ротора след 1200 об/мин., същото става със свастика от меден лист загряна с горелка в средата и завъртяна, като набере неясно колко обороти... Ефектът е един и същ - етерният вихър подхваща материалното тяло и го доразвърта докато набере обороти и качи енергията си над критичната граница, след която преминава във другото, по-високоенергийно измерение или т.нар. по-горна люспа от лука :)


Т.е. налице е ефект и при материя, която не се намира в моноатомно състояние. И да допоясня; имам силното впечатление, че "прехвърлянето" на материя в друго по-високо измерение, което не се регистрира от нашите пет сетива, е резултат единствено и само на енергийното специфично състояние, в което се намира материята. При моноатомните елементи прехвърлянето е много по-лесно и нискоенергийно, докато при молекулните вещества вече се изискват големи натоварвания. И от там, какви са разликите между моноатомните, които могат по-лесно да осъществяват прехода между измеренията и молекулните-клъстерни елементи? Отделно на това, моноатомните преминават от един вид елемент в друг /въпреки, че не знаем нищо за този вид процес, той си е факт/, а при "нормалната" материя това го няма, защо?
smsi-h
 
Мнения: 287
Регистриран на: Пон Сеп 09, 2013 5:37 pm

Re: Антигравитация

Мнениеот hyparh » Нед Фев 01, 2015 5:35 pm

Благодаря на smsi-h, че спомена Владимир Терзийски. Не бях чел негови работи и сега се зачетох в една от книгите му - "Летящите чинии на Илюминатите". Книгата непременно трябва да се прочете от всеки антигравитационен маниак, а и не само :lol: Все още съм в началото, но съм впечатлен от написаното. Много хубаво и с разбираеми примери описва защо се е провалил експеримента на Майкълсън-Морли за детекция на етера. Споменава за огромното разнообразие за постигане на антигравитация - над 1600 базисно различаващи се един от друг метода.
А ето и примери с излитащ меден диск и електродвигател с попаднал живак между ротора и статора:


"В американската уфологична литература прочетох за може би най-драматичната история за безследно изгубена чиния. В нея "самоук автомобилен механик" взел и обърнал нагоре с режещия нож своята бензинова градинска тревокосачка, от най-широко-разпространения вид, които се бутат ръчно от ходещия зад тях човек. След това развинтил нейния нож, а на негово място затегнал върху вертикалния вал на двигателя плосък меден диск с диаметър от около 50-60 см., и с дебелина от 5-10 мм - толкова, колкото да не се огъва и вибрира, когато се завърти. С това цялата импровизирана “летяща чиния” била готова за полет.
След като завършил своето предстартово отброяване, нашият храбър механик издърпал стартерното въже, запалвайки двигателя на косачката. И загледал с невярващи очи драмата, разиграла се пред него. Медният диск набирал все по-бързо обороти, докато накрая се покрил със странно синьо сияние по периферията си. Оборотите все повече се усилвали, а с тях и сиянието. В един момент валът на двигателя необяснимо защо се скъсал от умора и освободеният диск се развъртял още по-бързо, покривайки се целия с това мощно сияние. След което изведнъж се стрелнал нагоре в небето, и изчезнал от погледа на онемелия изобретател, обвит в още по интензивното синкаво-виолетово сияние. Уплашеният експериментатор нито го чул, нито го видял повече. Но затова пък много скоро чул някой да тропа на вратата му.
VT4: тревокосачка с медна плоча
ЕДНО АВТОРОВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Абсолютно задължително е винаги да се носи здрав мотоциклетен шлем с дебели предпазни очила, когато се посещава странната вселена на “неуките автомобилни механици”. Защото техните творения имат тенденцията да се саморазпадат много по-често, отколкото даже и законът на Мърфи би могъл да обясни!!! Авторът или издателството не поемат никаква легална, материална или каквато и да е друга отговорност за щети, нанесени на непредпазливи експериментатори вследствие на опити да се повторят експериментите, описани в тази книга! Разчитайте на
14
здравия си разум и залягайте по-надалече, зад някое по-масивно укритие, преди да натиснете стартовия бутон!
Защото при някои експерименти се създават условия мощното електро-гравитационно поле, по неясни засега за мен причини, да забавя електроните по техните орбити и да подтиска Ван-дер-Ваалсовите електромагнитни сили на сцепление на споделените електрони в кристалната метална решетка, което води до акутна умора в материала и до чупенето понякога на доста дебели стоманени валове като тънки крехки кристални украшения.
Да се върнем отново на любимите левитиращи въртележки, и да продължим нашата екскурзия сред вселената на “съмнителните таблоидни" антигравитационни истории с може би най-лесната за експериментиране от тях. След моята лекция на една конференция в САЩ неочаквано до мен се приближи един слушател и ми разказа доста необикновена история, която иначе аз сам никога не бих могъл да открия, колкото и да бих я търсил. Приятелят му бил запален изобретател и неговата дългогодишна фикс идея била да създаде по-съвършен и много по-икономичен компресор за хладилник. Един ден, точно когато човъркал, за кой ли път вече своето произведение, се случило нещо направо невероятно. Държейки 1:$ с живак в ръката, той проверявал в същото време работата на електродвигателя, задвижващ неговия компресор. Изведнъж изпуснал съда и по закона на Мърфи той се излял право върху работещия двигател. Живакът се разтекъл навсякъде, като не-малка част от него попаднала в процепа между въртящия се ротор и статора.
VT5: живак върху електродвигател
В следващия миг се чул много странен и усилващ се звук. Двигателят целият засиял, обвивайки се със странно сияние. След което се откъснал от шасито и поел шеметно нагоре в небето. Нужно ли е да споменавам, че като чух тази история, сърцето ми подскочи едва ли не до тавана. Защото именно по такива непредсказуеми начини 20 години бях събирал цялата си колекция от левитиращи легенди.
За физиците измежду читателите нека да се опитаме да обясним какво именно се е случило. Първо трябва да имаме не капсулован, а отворен от горния край електродвигател - за да можем да излеем живака в него. Живакът би окъсил колектора и четките, затова безколекторните асинхронни двигатели може би са най-добрите за тези експерименти. Попадайки в процепа между статора и ротора, живакът най-вероятно би се накъсал и събрал под действието на своите капилярни сили на малки капчици. Това са силите, които винаги събират разлетия живак на малки сферички, вместо да го оставят да се разстеле на тънък филм. Освен това допълнителното взаимно движение в процепа на двигателя, на двете повърхнини на ротора и на статора една спрямо друга, извършващи при това нещо като “валящо” действие върху живака, потекъл между тях, биха го “изваляли” допълнително на хиляди микроскопични сферични капчици. Те ще се търкалят между ротора и статора, както малки съчми на сачмен лагер биха се търкаляли между двете му гривни. Живачните капчици-сачми ще извършват две едновременни движения. Първото, или “голямото” им движение, ще бъде въртенето им, заедно с ротора, около голямата вертикална ос на двигателя. С радиус на въртене нищожно по-голям от външния радиус на ротора. В същото време капчиците се и търкалят по повърхността на ротора назад и изостават спрямо него, описвайки едно планетарно движение около ротора, като една точка от екватора им ще описва циклоида около ротора. Това планетарно движение става в хоризонталната плоскост, около главната вертикалната ос на двигателя, и в същата посока на движение, като ротора - гледано от наблюдател стоящ извън двигателя. За наблюдател върху ротора, капчиците ще се въртят в посока противоположна на “въртенето” на статора. В своята обиколка около ротора, в същата посока като него, капките ще изостават постепенно от него, точно както сачмите при
15
сачмените лагери изостават постепенно от вътрешната гривна, въртейки се със скорост, по-малка от нейната.
Второто “малко” движение на живачните капчици ще бъде спиновото им въртене, или жироскопиране, около техните собствени оси. С обороти десетки пъти по-високи от оборотите им около централната ос. Тези собствени оси от своя страна пък се движат в кръг, около главната централна ос на двигателя.
Да обобщим: Стотиците живачни капчици се движат в електромотора “като планети около слънцето”, всяка от тях едновременно обикаляща по орбита и освен това въртяща се около оста си със своя собствен спин. Тоест целият ансамбъл представлява една двуосна жироскопна система, където ролята на първичния жироскоп-майка се играе от ротора на двигателя, а ролите на вторичните жироскопи се играят от живачните капчици. С цялото си поведение тази ситуация ми напомня за най-външната част от “многолагерното” устройство, построено от Джон Сърл и обяснено след това. Или прилича на синхротронните чинии, построени от Ярганските инженери, при които в синхротронния канал се движат не живачни капчици, а микроскопични елементарни частици, въртящи се със своя спин около оста си. За тези чинии ще говорим в параграф 1.6.
При този летящ живачен електромотор се създават няколко антигравитационни ефекта: първо жироскопната антигравитация от въртенето на масите на ротора, на живачните капчици, и евентуално и на статора, който би почнал да контра-ротира спрямо ротора след като моторът се откъсне от шасито и полети свободно нагоре. Освен масите, тук имаме жироскопиране и на електромагнитното поле на двигателя, по-точно на контра-ротиращото жироскопиране едно спрямо друго на полетата на ротора и на статора."

Това с диска определено трябва да се пробва :) Ще се прежалят някакви пари, а ако изхвърчи в космоса - голяма работа :lol: Важното е да се потвърди от първа ръка. Само трябва да се внимава за прелитащи самолети.
Ето го сиянието около дискове на машина на Бонети:

165x190.jpg
165x190.jpg (70.66 KiB) Прегледано 7511 пъти


Веднъж наелектризирани, дисковете постоянно трупат нов заряд от околното пространство, стига някой/нещо да ги върти. При меден или алуминиев диск явно в един момент наелектризирането става извънредно голямо и започват да се проявяват електрогравитационни свойства и самоподдържане. Предполагам има значение и това, че тези метали са диамагнетици.
Отговорите на всички въпроси са пред очите ни, просто повечето хора не ги виждат - засега.
Аватар
hyparh
 
Мнения: 494
Регистриран на: Чет Фев 13, 2014 9:26 pm
Местоположение: Нови хан

Re: Антигравитация

Мнениеот smsi-h » Нед Фев 01, 2015 7:21 pm

Хипарх,

Срамота бе момче, да не си чел "Летящите чинии на Илюминатите" на В. Терзийски! :speak: Най-най-най-най-най-най... българското изследване за НЛО. В тубата едно време имаше лекции на В. Терзийски, но никой не ги преведе; бяха няколко часа.

И като казваш: "в една от книгите му"; какво имаш в предвид, че имаш и други негови книги, дето се продават в нета само на ингилизки ли? Я дай насам нещо друго освен "Летящите чинии на Илюминатите", единственото, което го има на български. Дай го, даже и на ингилзи, че да видиш, как ще подпуша главата на един човек, доста известен в Б-г-то.

Давай подробно инфо за Бонети! По възможност конспектирано от теб.

Кадуцеусе,

Грхм-м-м-м... Предполагам си виждал вътрешността на едновремешните руски прахосмукачки Ракета? Вдигаха около около 10 000 оборота и имаха въздухозаборник от алуминиева ламарина. Факт! Само магнити да им сложиш и то така, че да се задържат върху диска при тези обороти. В къщи още имаме такива прахосмукачки и си работят.
smsi-h
 
Мнения: 287
Регистриран на: Пон Сеп 09, 2013 5:37 pm

Re: Антигравитация

Мнениеот hyparh » Вто Фев 03, 2015 5:20 pm

Така е, като си мисля, че нямаме наш толкова подробен материал по въпроса и си чета само чужда литература :) Наваксвам :book:

За книгите имам предвид тези негови цитати (от книгата):

"Тази книга е само кратко въведение и обобщение, малък пътеводител, в моята богато илюстрирана и разширена поредица на същата тематика, озаглавена “Летящите чинии на Третия райх”

"...а също и в новата ми книга от около 500 стр., озаглавена “Моето “Откритие" на Антигравитацията”. Тя предстои да бъде публикувана наскоро в САЩ."

"Гилермо Маркони, ученик на най-великия от великите изобретатели - Никола Тесла (виж библиографията накрая на книгата), за когото тепърва ще пиша в бъдещите книги от поредицата “Летящите чинии на Илюминати ”

Оттук си правя извода, че трябва да има и други книги, но за момента не съм се занимавал да ги издирвам.


Бонетито представлява електростатичен генератор, подобен на Уимшърст. Само че при Бонети се използват чисти плексигласови дискове, без никакви проводящи части. Двата са близо един до друг, единия се върти, другият е статичен, или двата се въртят в противоположни посоки (най-добрият вариант). Зарядите се обират от метални четки, поставени в близост до дисковете, а пък четките са свързани към самоделни кондензатори за събиране на заряда. Понякога машината не може да натрупа заряд колкото и бързо да се въртят дисковете. Тогава се внася лек "стартов" заряд чрез наелектризирана пръчка от някакъв изолатор и тогава вече започват да се трупат големите волтажи. Как точно работи няма нужда да обяснявам, защото едва ли някой е съвсем наясно (в това число и аз) :lol: Но е факт, че събира заряди от околното пространство.

https://www.youtube.com/watch?v=idXys9BkCi8
Отговорите на всички въпроси са пред очите ни, просто повечето хора не ги виждат - засега.
Аватар
hyparh
 
Мнения: 494
Регистриран на: Чет Фев 13, 2014 9:26 pm
Местоположение: Нови хан

Re: Антигравитация

Мнениеот smsi-h » Чет Мар 19, 2015 12:24 pm

ЭЛЕКТРОДИНАМИЧЕСКИЙ ПОЛЁТ БАБОЧКИ

http://newfiz.info/babochka.htm

Интересна концепция за пеперудите.
smsi-h
 
Мнения: 287
Регистриран на: Пон Сеп 09, 2013 5:37 pm

Re: Антигравитация

Мнениеот smsi-h » Пет Авг 21, 2015 1:50 pm

Егати, от март друг освен мен не е писал тука... :sobbing:

Айде, на ингилизки знаещите, честито!

http://www.savchev.org/other/books/cosm ... v64%29.pdf
smsi-h
 
Мнения: 287
Регистриран на: Пон Сеп 09, 2013 5:37 pm

Re: Антигравитация

Мнениеот hyparh » Пон Сеп 21, 2015 10:23 pm

Във връзка с линка, постнат от smsi-h - бат' Савчев има огромен лифтер със страна 1м., който хвърчи с има-няма 10kV и то променливи :) И той е антигравитационен фен.

Напоследък си мисля за светлината и по-точно какво може да повлияе на траекторията й. От ежедневния опит знаем, че светлината се афектира (рефлекция, рефракция, поглъщане и т.н.) от материята, но не и от електричеството и магнетизма като полета. Например непрозрачните предмети поглъщат определен спектър, а дифузно отразяват друг, огледалото я отразява изцяло, стъклото и водата променят траекторията й чрез рефракция, което може да направи и въздухът чрез миражите. Всичко изброено дотук е материя в някое от агрегатните си състояния, т.е. "атоми" и "молекули". Казват, че гравитацията също може да отклони светлината, но след определено мислено навързване на някои неща, допускам, че това може и да не е така. Гравитацията е чисто и просто поле (изцяло етерен ефект) точно както електричеството и магнетизма. Това, което смятам, че изкривява светлината около масивни космически обекти, е именно от материален произход, а не полеви. Какво имам предвид? Колкото по-плътно е едно тяло, толкова по-интензивно то дезинтегрира по повърхността си. "Атомите" дезинтегрират на все по-малки клетки материя (етерни поднива Е4, Е3, Е2, Е1), като обгръщат тялото с много фина полу-материална субстанция, създавайки доста обемна ефирна атмосфера. Когато тази субстанция придобие достатъчна плътност (породена от сборната дезинтеграция на звездни купове, галактики или свръхмасивни звезди, погрешно наричани "черни дупки"), светлината рефрактира преминавайки през различните плътности (най-голяма непосрдствено до повърхността на тялото) и създава видим ефект на лещата, а свръхмасивните звезди с маса на милиарди слънца, могат да бъдат напълно невидими, канализирайки светлината около себе си.
Ако това е така, то антигравитационните апарати от рода установката на Гребенников, създават мощна дезинтеграция и плътен полу-материален облак около себе си. Дезинтегриралите клетки материя имат силно изразен афинитет да "бягат" от плътната стабилна материя, като го правят по вертикалните вълни на Земята чак до високата атмосфера, а вероятно и доста над нея. Именно това поражда репулсивна сила или с други думи "антигравитация".
Разковничето е да се открие начин за бурен/лавинен разпад на материята, но не чак толкова, че да се получи атомна бомба :lol: Степента на разпад може би се саморегулира при използване на леки метали (мед, алуминий...). Винаги има възможност за възникване на опасни йонизиращи лъчения (също продукт на дезинтеграцията), което вероятно също може да се ограничи с използване на подходящия метал и в подходящи фрактални форми - тип мрежи или др.
Отговорите на всички въпроси са пред очите ни, просто повечето хора не ги виждат - засега.
Аватар
hyparh
 
Мнения: 494
Регистриран на: Чет Фев 13, 2014 9:26 pm
Местоположение: Нови хан

ПредишнаСледваща

Назад към Общи

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron