Глупости и закачки :-)

Глупости и закачки :-)

Мнениеот caduceus » Сря Окт 16, 2013 10:04 am

Тази тема е за неща, написани от мен под влияние на емоционален потрес от глупостта човешка + една-две ракии за успокоение на душата :lol: Преди време особено се дразнех от някои потребители във форума mazeto.net , където се събира странна смесица от хора - както умни и любознателни, така и най-долна награмотна плява и измет с претенции. За съжаление последните са най-продуктивни в писането, най-нахални и с високо самочувствие, което породи в мен желание да ги просветя със малко езоповски написани басни :lol: Понеже най-вероятно там са ги изтрили модераторите, щото някои пострадавши /които се познаха/ се изказаха, че били нелепи :) , ще ги пусна тук.

Първата е относно химическите следи и боклука, с който ни пръскат като скакалци - дето само да си вдигнеш главата ще ги видиш, но още се намират хора които отричат очевидното.

МАЛКА БАСНЯ ЗА ЩРАУСИ, КЕМТРЕЙЛС И ЕДНИ МНОГО УЧЕНИ ХОРА ОТ ФОРУМ ЗА „СВОБОДНА” ЕНЕРГИЯ /СЕ/
Вървели си три щрауса из пустинята, спорели за пространствено-временния континуум и има ли някъде из него нещо бадева за ядене, дето не си го садил и поливал /СЕ например/. В един момент видяли следи от лъв. Единият щраус казал – абе дайте да намерим една пушка за всеки случай, щото наоколо скита опасна гадина и може да станем зян. Да, ама другите двама били особено учени и образовани рекли – споко и непуко, това не са следи, а елементарно климатично явление, струпване на пясък следствие на вятъра и т.н., което ти като прост щраус не го схващаш. Дали му картинки и пространни психологически обосновки как и защо няма такова нещо като лъв, камо ли да е наоколо. Третият щраус им теглил една дълга майна и отишъл да проучи от какво се плаши лъва, както и да си намери пушка.
Двамата много образовани и учени си тръгнали по своите си щраусови работи, всеки в различна посока. Единият от тях скоро видял лъва – и което е по-важно, лъвът също го видял. По щраусов навик, си заврял главата в пясъка, но бил изяден набързо без много коментари като по форумите. Докато лъвът се разхождал и си мислел колко ще е хубав живота, докато има такива глупави създания, попаднал на втория учен щраус. Той също си заврял ужасен главата в пясъка да се скрие – нали кармата му го направила такъв, няма друго какво. Лъвът вече не бил гладен, обиколил го един-два пъти и накрая си рекъл – абе не е лъвица, но като няма друго все е нещо... И му го отпрал отзад. Щраусът го позаболяло, но намерил утеха в квантовата физика, сетил се че всички сме предимно енергия и материята е много малко, та няма как да се пострада осезаемо. На второ място, нали светът е илюзия и няма от какво да се притесняваме сега че някакъв лъв те е оправил – нищо че г-за те боли сериозно. Все пак и лъвът е илюзия, нали – вероятно пустинен мираж.
Накрая лъвът попаднал на третия щраус, който директно извадил пушката и му треснал едно бренеке, като му видял сметката без много разсъждения. Тогава и вторият му оцелял, но малко трудно вървящ негов събрат се убедил не само сетивно, че такова животно като лъва има – и прави не само стъпки по пясъка, а и други работи дето болят повече. За съжаление изяденият нямало как да изкаже мнение...
Край.

Втората е за свободната енергия и десетките работещи прототипи, които нашите "колеги" в тоя форум много обичат да обсъждат "компетентно", но без никакъв реален практически резултат.

БАСНЯ ЗА ПАПУАСИТЕ, ДЕБЕЛАТА ШАМАНСКА КНИГА И ПИРОНИТЕ

Живели си в Папуа-Нова Гвинея едни добри хорица, по същността си /за съжаление/ диви туземци. Техните предци обаче навремето били изяли няколко бели изследователи, включително прочутия руски пътешественик Миклухо-Маклай - та внуците им си мислели, че са станали много умни от това и се пъчели и радвали с предполагаемата си ученост. Известно време преди да бъдат опечени на шиш, тези бели мисионери се опитвали да налеят малко акъл в доста простите по принцип глави на папуасите, та в резултат при местния шаман останали няколко книги. Най-уважаваната от тях била на някой си Патрик Кели /баш майстор/, изпъстрена с тайни знаци и картинки и разказвала за чудния свят на дърводелството, където – о, боже милостиви – съществували странни и прекрасни неща като тесли, триони и дори чукове. Особено била интересна историята за невероятното откритие, което задморските пришълци били направили – пирона! В книгата били показани много видове от това чудо – клинци за подковаване на коне, огромни пирони за свързване на греди, та дори разновидности като габърчета и карфици. Шаманът седял дни и нощи и изучавал заедно със старейшините книгата - но след като изяли мисионерите вече нямало кой да питат, а сами нищо не схващали, защото на острова нямали нито един железен предмет /просто били назад с материала хората/. Най-голямата и неразгадаема тайна била как аджеба се използват тия пирони, защото в книгата не го пишело в подробности – на картинките се виждали чукове и други работи, както и стърчащи от дъски пирони, но не и процеса на забиването /по това безгрижно време естествено нямало още ютуб и вибокс клипове с мъдри коментари отдолу от още по-мъдри интернет потребители/.
Докато един ден, явно в отговор на горещите им молитви към Великия папуаски дух, един пийнал повечко портокалова ракия старейшина се спънал в полузаровен сандък, останал от времето на мисионерите. И в него, за безкрайно щастие на шамана и екипа му за изучаване на дебелата дърводелска книга, имало старо уиски /което веднага било пожертвано за целите на науката – т.е. изпито за експеримент какво точно ще стане на организма след него/, а най-важното – кутия с лъскави големи пирони! Те съответно били пробвани от редовите туземци на вкус, мирис и за всевъзможни други битови употреби, но се видяло, че не стават за почти нищо практично /освен може би жените да ровят с тях картофи/.
Тогава шаманът свикал Великото папуаско събрание и обявил – който разгадае тайната на използването на пироните, на него ще се падне вечната слава на най-учен папуас, а освен това ще му дарят едно прасе за почерпка и естествено най-палавата и рошава мома на острова! И като се започнало.... Създали се форуми за развитие на науката за пирона, явили се преподаватели по теория и практика на пиронознанието, както и всякакви учени хора, описващи как трябва да стане работата /съгласно дебелата книга например на акад. Наджаков отпреди сто години/ и т.н. Имало и доста практици. Например един от тях въвел правилото пирона да се натиска от острата страна, като колкото по-голяма била болката – толкова повече практикуващият се доближавал до ефекта забиване /само че в ръката му/. Друг практик казвал, че е нужно да се натиска пиронът в обратната посока – с острието надолу, но за повече сила трябва да се рита с крак. След няколко контузии той съответно останал в историята с прозвището „могъщият куц папуаски инженер” и станал преподавател по техника в шаманското училище. Особено се отличил старият майстор Бонго-Бонго, който постигнал лека вдлъбнатина в дъската чрез натискане на пирона с камък. Така той почти успял да го забие, просто след една секунда пиронът паднал от вертикално във хоризонтално положение – но това бил грандиозен успех на папуаската наука и било отбелязано със специална тема във туземния форум за свободна енергия! Възникнал лек спор следва ли да му дадат прасето и момата /на която търпението вече било на привършване и искала да бяга на съседния не толкова учен остров, дето не се замисляли толкова и щяла да е оправена отдавна/, но надделяло мнението да почакат по-стабилни резултати.
Така си вървяло полека-лека времето, а туземците след някоя година изоставили тия мистични пирони и само шаманът бил разбрал по някое време /не забравяйте, че си говорел директно с Великия папуаски дух/ че им трябва не натискане, а удар. Но за беля държал много на тезата си, че пирона трябва да се подпира с пръст отгоре когато се удря с камъка... Това естествено било криворазбрано тълкуване на инфото от духа, но все пак негов личен принос в теоретичната папуаска наука - обаче практиката била много болезнена... Затова и той предпочел да обяви тия неприятни неща, водещи до подути пръсти за неособено важни и да наблегне на работата върху момата /вече бивша/, която останала за него като най-умен. Прасето съответно било изядено отдавна, защото станало за времето на обсъжданията голям глиган и опустошавало картофите на племето. Всички сложни научни въпроси били оставени за по-добри времена, а форумът за свободна папуаска енергия и наука се превърнал в място за лека раздумка и местна политика.
Така нещата си дошли на мястото, докато не дошли белите хора да направят хотели и басейни - а папуасите да ги мият, защото като прости хора не можели друго да вършат.
Край.

ПП
Дано сте се забавлявали :D
Аватар
caduceus
Site Admin
 
Мнения: 2025
Регистриран на: Нед Окт 28, 2012 6:11 pm

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот smsi-h » Пет Ное 22, 2013 9:31 pm

smsi-h
 
Мнения: 287
Регистриран на: Пон Сеп 09, 2013 5:37 pm

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот Philip » Вто Дек 03, 2013 5:18 pm

рассказ из прессы: "Питерские спасатели рассказывают историю про человека в шапочке из фольги. Он долго жаловался во все инстанции на соседа сверху, который его облучает. Когда к нему пришли эмчеэсовцы, которых он все-таки уговорил заняться его бедой, в квартире все было, как положено в таких случаях: обклеенные фольгой потолок и стены, навязчивые рассказы об облучении. С пострадавшим пообщались, успокоили. Для порядка решили зайти и к соседу, но больше для того, чтобы узнать, не беспокоит ли его параноик. Сосед открыл двери, и спасатели увидели с десяток включенных микроволновок, стоящих открытыми дверцами вниз. Мужчина объяснил, что так он борется с живущим снизу инопланетянином, который хочет поработить мир.

Преводче за неползващите руски :D

Спасителите от град Питер разказват една история за човек с шапка от фолио. Той дълго се оплаквал във всички инстанции от съседа над себе си, който го облъчвал. Когато дошли "эмчеэсовцы"(явно някаква тамошна спасителна служба), които той все пак убедил да се заемат с проблема му, в дома му всичко било, както се полага в такива случаи : облепени с фолио таван и стени, както и досадните му разкази за облъчването. Те поговорили с него и го успокоили. За да са изпълнили задълженията си, решили да отидат и при съседа, но повече за да разберат не го ли притеснява него параноика. Съседът отворил вратата и спасителите видели десетки включени микровълнови печки с отворени врати , насочени надолу. Мъжът обяснил, че така се бори с живеещия под него извънземен, който иска да пороби света.

:D
Наблюдавам - анализирам - променям.
Аватар
Philip
 
Мнения: 1094
Регистриран на: Нед Май 05, 2013 9:55 am

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот caduceus » Чет Дек 19, 2013 7:50 am

Вчера вечерта видях, че се продава едно Рено 19 - от първите коли, на които сложих лично оптимизатор К1. Мила, родна картинка, хубав спомен от миналото :D Колегата Иван от Варна тогава направи с него 6,15/100 газ на извънградско при основна скорост 120 км/ч и колата вървеше отлично. Показателно е, че оптимизаторчето е писано като екстра :D Влиза вече и в обявите :lol:
http://www.renault-bg.com/smf/index.php?topic=158290.0
Там, в тоя форум явно съм като Лорд Волдемор, дето не бива да му споменаваш името че е страшно да не дойде :lol: Колегата smsi-h се опитва да им каже как му е колата пък те не вдяват /или не искат/, а бившият ни тукашен колега stefan4o се опитва да го го изкара, че е от аванспроцесора, а не от К3 което било само допълнение :shock: . Румен пък си мълчи човека като комунист на разпит, нищо че е видял лично режим на въртене на гуми при 0,93-0,94 от бензиновите времена, на метан. Приборно - на екрана на лаптопа. Интересно заобикаляне на истината, която ти бърка в очите - ама май по-добре да ги затворим и да кажем, че 15 метровото НЛО-то в небето е детско балонче.
http://www.renault-bg.com/smf/index.php?topic=77228.255
http://www.renault-bg.com/smf/index.php?topic=99092.15
Цитат на стефанчо:
"Въййййййййййййййййййййй :D лудница ??? Не знам дали има 70 коня кола, която да върви толкова на газ 8)"

:lol: :lol: :lol:

Смешковци
Аватар
caduceus
Site Admin
 
Мнения: 2025
Регистриран на: Нед Окт 28, 2012 6:11 pm

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот Philip » Чет Дек 19, 2013 11:35 am

Ами ти си си виновен :lol: :lol: :lol:
Хората виждат от света това:
2.jpg
2.jpg (15.87 KiB) Прегледано 9935 пъти

Ти и други загубеняци като нас им разправят, че бил това:
1.jpg
1.jpg (51.09 KiB) Прегледано 9935 пъти

Те да не са толкова прости.
Нали са учили и имат собствени очи. На нас ли да вярват или на себе си? :lol: :lol: :lol:
Наблюдавам - анализирам - променям.
Аватар
Philip
 
Мнения: 1094
Регистриран на: Нед Май 05, 2013 9:55 am

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот Philip » Сря Юли 02, 2014 6:08 am

Малко усмивки: Обяснения за катастрофи :smileylol:
http://zabaven.com/?a=text&q=1&id=51

И други от същото сайтче :)
http://zabaven.com/?a=text

Приятен и усмихнат ден! :hola: :)
Наблюдавам - анализирам - променям.
Аватар
Philip
 
Мнения: 1094
Регистриран на: Нед Май 05, 2013 9:55 am

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот caduceus » Сря Юли 02, 2014 12:42 pm

16. Ако пърхота ви се движи - това са въшки! :smileylol: :smileylol: :smileylol: :smileylol: :smileylol: :doubleup:
Аватар
caduceus
Site Admin
 
Мнения: 2025
Регистриран на: Нед Окт 28, 2012 6:11 pm

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот icrow » Сря Юли 02, 2014 3:00 pm

Филипе, много добре ми дойде тази порция смях! :smileylol: :beer:
Аватар
icrow
 
Мнения: 1856
Регистриран на: Чет Май 02, 2013 9:49 pm

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот caduceus » Чет Юли 03, 2014 11:42 am

По спомените на един познат англичанин.

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.

Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!

Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се из морени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни.

Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

***

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.

Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.

Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия.

Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.

Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...
Аватар
caduceus
Site Admin
 
Мнения: 2025
Регистриран на: Нед Окт 28, 2012 6:11 pm

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот icrow » Съб Юли 12, 2014 1:37 pm

hyparh, трябва да пробваш да направиш нещо такова. http://www.youtube.com/watch?v=hgll-XTqcS4 :lol:
Аватар
icrow
 
Мнения: 1856
Регистриран на: Чет Май 02, 2013 9:49 pm

Следваща

Назад към Общи

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron