Глупости и закачки :-)

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот Slav » Сря Май 04, 2016 9:17 pm

Имало едно време, в едно малко село в дълбоката провинция, хора, използващи бартер при всички техни сделки. Всеки пазарен ден, хората ходели из селото със пилета, яйца, шунка и хляб, и водели продължителни преговори помежду си за да си разменят стоката. Във важни периоди от годината, като жътвата или когато нечий обор се нуждаел от ремонт след отминалата буря, хората съживявали старата традиция да си помагат един на друг. Те знаели, че ако имат проблем някой ден, другите ще им помогнат в замяна.
В един пазарен ден, пристигнал чужденец с бляскави черни обувки и елегантна бяла шапка и наблюдавал целия процес с язвителна усмивка. Като видял един фермер,търчащ наоколо да хване шест пилета, които искал да размени за голям свински бут, странникът не можел да сдържи смеха си. „Бедни хора, „казал той”, толкова примитивни”. Жената на фермера го чула и го предизвикала, „Мислиш ли, че ще се справиш по-добре с пилетата?”. „С пилетата не, „отговорил непознатия”, Но има много по-добър начин да се избегне цялата тази суетня”. „И как?” попитала жената. „Виждаш ли това дърво?” отговорил чужденецът. „Добре, ще чакам там един от вас да ми донесе един голям камшик. След това всяко семейство трябва да дойде при мен. Аз ще покажа по-добрия начин.”
Така и станало. Той взел камшика, изрязал от него идеални кожени кръгчета и поставил върху всяко от тях, сложен и елегантен печат. След това дал на всяко семейство по десет кръгчета и и обяснил, че всяко от тях представлява стойността на едно пиле. „Сега можете да търгувате и да се пазарите със кръгчетата вместо неудобните пилета”,казал той .
В това имало смисъл. Всички били впечатлени от мъжа с бляскавите обувки и вдъхновяващата шапка.
„О, между другото, „добавил той, след като всяко семейство получило своите десет кръгчета”, след една година ще се върна и ще седна под същото това дърво. Искам всеки от вас да ми донесе по единадесет кръгчета. Единадесетото кръгче е в знак на оценяване за технологичното подобрение във вашия живот, което аз направих възможно”. „Но откъде ще дойде единадесетото кръгче?” попитал фермерът с шесте пилета. „Ще видите”, казал мъжът с успокоителна усмивка.
Приемайки, че населението и годишното производство останат абсолютно същите през следващата година, какво мислите е станало?. Спомнете си, че единадесетото кръгче никога не е било създадено. По тази причина, едно от семействата ще загуби всичките си кръгчета, дори ако всички вършат работата си добре, с оглед да осигурят единадесетото кръгче към другите десет.
Така когато буря унищожи посевите на едно от семействата, хората станаха по-малко склонни от преди да отделят от времето си за да помогнат. Въпреки че е беше по-удобно да се разменят кръгчетата вместо пилета на пазарния ден, новата игра е донесе също и неочакван страничен ефект на активно обезсърчаване на спонтанното сътрудничество, което е беше традиция в селото. Вместо това, новата парична игра систематично създаваше съперничество между участниците.

Реално има само три начина, по които може да завърши тази история: инфлация, банкрут или растеж. Същите избори стоят пред всяка икономика базирана върху лихварството. Селяните биха могли да намерят друг камшик и да направят още пари; или едно от единадесетте семейства може да банкрутира; или биха могли да увеличат броя на пилетата, така че новите „кръгчета” да имат същата стойност като преди. В реалната икономика и трите начина действат едновременно. Опасността от банкрут създава вградена несигурност, която кара хората и институциите да „правят” още пари по инфлационен или по продуктивен начин. От тези два избора, инфлацията е само временно решение (както откриваме днес). Тя само избутва принудата “порасни-или-умри” малко по-напред в бъдещето.
С други думи, заради паричната система, съперничеството, несигурността и алчността са неразделна част от нашата икономика. Те никога няма да бъдат премахнати докато потребностите на живота са деноминирани в лихварски пари. Но това е само една от причините парите да рушат обществото. Другата причина е свързана с вечния растеж.
Както показва споменатата притча, поради лихвата, във всеки един момент дължимите пари са повече от тези, които вече съществуват. За да създадем нови пари без инфлация, поддържайки работеща цялата система, трябва да „отгледаме повече пилета” – иначе казано, трябва да създадем повече „стоки и услуги”. Основният начин да направим това е да започнем да продаваме нещо, което преди е било безплатно. Да превърнем гората в трупи, музиката в продукт, идеите в интелектуална собственост, социалните контакти в платени услуги.
Искате да станете богат? Ето Ви една бизнес идея, която в една или друга форма, е работила впечатляващо в продължение на хиляди години. Най-просто, намирате нещо, което хората правят за себе си или един за друг безплатно. След това им го отнемате: правите го незаконно, неудобно, или недостъпно по някакъв начин. След това им продавате обратно това, което сте им отнели. Със сигурност, обикновено никой не прави това съзнателно, но това е крайния ефект от културата и технологията през последните няколко хиляди години.
Вашите предшественици през XIII-ти век рядко са плащали за храна, подслон, облекло и забавление (още по-малко в племената от ловци-събирачи). Хората са били самодостатъчни по отношение на тези неща, по-скоро са зависели от сложна мрежа от социални връзки, базирана на подаряване, споделяне и взаимност. Това са нещата изграждащи едно общество. Днес ние плащаме на непознати за повечето ни физически и духовни потребности. Вие вероятно не познавате човекът отгледал вашата храна, изтъкал ризата Ви, построил къщата Ви, или изпял песента във Вашия „iPod”. Със съдействието на технологиите, през последните няколко века, превръщането на преди безплатни неща в платени стоки и услуги се ускорява до точката, в която днес много малко неща са останали извън паричната реалност. Голяма част от общите неща, дали от земята или от културата, са били заградени и продадени, само за да се поддържа темпото на експоненциялния растеж на парите. Това е основната причина, обясняваща защо превръщаме гората в трупи, песните в интелектуална собственост и т. н. Затова сега две трети от храната на американците се приготвя извън щатите. Затова билковата народна медицина е отстъпила на фармацефтичната медицина, грижата за деца е станала платена услуга, а питейната вода сега е питието с най-висок ръст на продажбите.
Принудата на вечния растеж, съдържаща се в лихвата е това, което задвижва безмолостното преобразуване на живота, света и духа, в пари. Затваряйки порочния цикъл, колкото повече от живота превърнем в пари, толкова повече пари са ни нужни за да живеем. Лихварството, а не парите, е пословичния корен на всяко зло. Създавайки съперничество и заменяйки личните взаимоотношения с платени услуги, то раздира тъканта на обществото.
Обществото е тясно свързано от даряването и получаването на дарове. Когато антрополозите се опитват да разберат една култура, те проследяват потока от дарове. За разлика от паричните транзакции, при които след приключване на транзакцията не остават никакви задължения, подаряването създава връзка (което е буквалното значение на „задължение”). Циркулацията на даровете сплотява обществото. Заемането на пари срещу лихва е точно обратното на духа на подаряването.
По-важно, универсална характеристика на даряването е, че то по естествен начин се увеличава докато циркулира в обществото, и затова, това увеличение не трябва да бъде пазено само за себе си, а да бъде оставено да циркулира с подаряването. Лихвата означава да запазиш увеличеното на даряване само за себе си, изваждайки го от циркулацията в обществото, отслабвайки обществото в полза на индивида. Не случайно, много общества са забранявали лихварството спрямо своите, но са го допускали при сделките с външни хора, на които не би могло да се вярва, да върнат обратно истинския подарък обратно в обществото. О тук забраната в „Второзаконие” 23:20: „Можеш да заемаш на непознат срещу лихва, но на брата си недей заема срещу лихва”.
Аватар
Slav
 
Мнения: 319
Регистриран на: Пон Окт 21, 2013 5:08 pm

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот Slav » Сря Май 04, 2016 9:37 pm

Последиците от това предписание, в комбинация с учението на Исус, че всички хора са братя са очевидни: лихварството е забранено напълно. Такава е била позицията на Цатолическата Църква през Средновековието и все още е правило в Исляма днес. Започвайки с обединяването на Църквата и Държавата и ускорявайки се с издигането на меркантилизма в късното Средновековие, нараства натискът за разрешаване на напрежението между Християнското учение и изискванията на търговията. Решението дадено от Martin Luther и John Calvin е да се разделят моралния и светския закон, твърдейки че пътят на Христа не е пътят на Света. Така духът бива още повече отделен от материята и религията отстъпва с още една стъпка към несвързаността си със Света.
Изоставянето на забраната върху лихварството било ключова стъпка в съпричастността на религията към премахване сакралността на Света. В края на краищата, лихварството е това, което задвижва преобразуването на всичко свещено на Света – неговата красота, уникалност и взаимовръзките на живота – в нещо скверно. Защо интуитивно знаем, че парите са скверни? Защото те са едно голямо изключение от непринудената уникалност на всичко съществуващо.
В последното ми есе описах как всяка капка вода, дори всеки електрон, са уникални и свещени. Това не важи за отделния долар. Парите по замисъл са стандартни, еднакви. Вашият долар е същия като моя. Парите днес нямат дори уникален сериен номер: те са просто битове в компютър, абстракция на абстракцията на абстракцията. Гората е уникална и свещена; не и парите, получени от изсичането и. Превърнете две различни гори в пари и те стават еднакви. Приложено към културите, същият принцип създава глобална монокултура, в която всяка услуга е платена.
Когато парите посредничат във всички наши взаимоотношения, ние също губим нашата уникалност за да се превърнем в стандартизирани потребители на стандартизирани стоки и услуги, и стандартизирани служители извършващи други услуги. Никакви лични икономически отношения не са важни, защото винаги можем да платим на някой друг да го свърши. Не е чудно, както можем да открием, защо борбата за създаване на Общество е толкова трудна.
Понеже парите се идентифицират като „нещо полезно” – те са „good - добро (благо)” – целият този процес се счита за рационален в традиционната (неокласическа) икономическа теория. Съвсем просто, когато каквото и да е бива превърнато в пари, световното ниво на „goodness - добрина (благоимане)” нараства. Същото допускане се появява и в ефинизма "goods – блага (стоки)", определящ продуктите на индустрията. Точната дефиниция на "good - стока" е нещо, което се разменя за пари. С други думи Пари = "good - добро". Схванахте ли това?
По определение, когато купуваме бутилирана вода вместо твърде замърсената за пиене чешмяна, това е добро. Когато плащаме на някой да се грижи за децата ни вместо ние сами да се грижим за тях, това е добро. Когато купуваме видео-игри вместо да играем навън, това е добро.
От гледна точка на традиционната икономика, разумния личен интерес за хората би могъл да бъде, да участват в дейности, които биха направили Земята необитаема. Това би могло да бъде вярно дори и на общо ниво: при експоненциалната природа на бъдещия паричен поток, би могло да е в наш „собствен разумен интерес” да унищожим целия природен капитал сега – да обърнем Земята в пари – отколкото да я запазим за идните поколения. Казано икономически, би било по разумно да разрушим планетата за десет години, генерирайки приход от сто трилиона долара, отколкото да установим ниво на приходи от три трилиона долара годишно завинаги.
Ако това ви изглежда като чудата фантазия, имайте предвид, че точно това правим ние в момента. В съгласие със параметрите, които сме установили, ние правим безумния но рационален избор да изпепелим нашия природен, социален, културен и духовен капитал срещу финансова печалба. Учудващо, такъв край е бил предвиден преди хиляди години от автора на историята за цар Мидас, чието докосване превръщало всичко в злато. В началото, наслаждавайки се на дарбата си, скоро той превърнал всичко – храната, цветята, дори обичните си хора – в студен твърд метал. Точно като цар Мидас, ние също превръщаме естествената красота, човешките взаимоотношения и основата на нашето оцеляване в пари.
Отново, въпреки това древно предупреждение, ние продължаваме да се държим така, сякаш можем да се храним с парите си: „David Korten” веднъж говорел с един източно-азиатски министър, който казал, че горите в неговата страна ще бъдат по-ценни ако бъдат отсечени,а парите да бъдат сложени в банката да носят лихва. Очевидно, ефектите от разрушаването на планетата не са от особено значение за икономистите. „William Nordhaus” от Йеил заявява, „Селското стопанство, частта от икономиката, която е чувствителна към климатичните промени, представлява само три процента от националния продукт. Това означава, че то не може да окаже особено голям ефект върху американската икономика”. Оксфордския икономист „Wilfred Beckerman” продължава: „ Дори нетния продукт на селското стопанство да падне с 50% в края на следващото столетие, това е само 1.5% намаление на Брутния Национален Продукт”.
трябва ли ние, подобно на цар Мидас, да се озовем изоставени в един студен, некомфортен, грозен и негостоприемен свят преди да осъзнаем, че не можем да изядем парите си.
Поради вградената експоненциалност, лихварството подхранва една праволинейност, която поставя човечеството извън природата, която е обвързана от цикли. Неуловимо но неумолимо, това води до заключението, че човешките същества съществуват отделно от природните закони. По този начин, лихварството поддържа неумолимата тревожност, изисквайки винаги повече, повече и повече, задвижвайки безкрайното превръщане на всички блага във финансов капитал. Част от тази тревожност е закодирана в самата дума лихварство ("interest"), от която се подразбира, че собствения интерес също е обвързан с безкраен растеж.
Лихварството неизбежно съответства на манталитета на „externalization”. Подобно на лихварството, „externalization” означава отричане цикличността на природата, третирайки я като безкраен източник на ресурси и безкраен погреб за отпадъци. Лихварството е също близко до огъня, основата на днешната технология. За да го поддържаме се изисква все повече гориво, докато целият свят бъде изконсумиран, оставяйки само купчина долари или пепел.
Парите са най-странния вид собственост, която за разлика от физическите стоки, „не ръждясват и молци не ги ядат”. Парите не си губят стойността, напротив, в тяхната модерна абстрактна форма като битове в компютрите на банките, стойността им нараства, понеже носят лихви. Така изглежда, че парите нарушават основния природен закон – преходността. Парите не се нуждаят от поддръжка, както една нива, за да дават приходи. Не се нуждаят от непрекъснато обновяване, както склад за зърно, за да бъдат свежи. Не случайно, преди и дълго време, парите са били асоциирани със златото, металът изключително неподатлив на окисление. Парите поддържат илюзията за независимост от природата. Финансовото богатство издържа без постоянно взаимодействие с околната среда. Останалите форми на собственост са неприятни, защото изискват непрекъснати взаимоотношения с другите хора и околната среда. Не и парите, които сега са напълно отделени от физическите предмети и по този начи са отделени също и от природните закони на разпад и промяна. Парите каквито ги познаваме са съществен елемент от отделната и разделена личност.
Любопитен факт е, че повечето хора изобщо не желаят да споделят парите си. Дори сред роднини, споделянето на пари е свързано със силно табу: Познавам безброй бедни семейства чиито братя, братовчеди или чичовци са много богати. А колко приятелства са се разпаднали, колко семейства са били разделени заради парите. Парите, както изглежда, са неразривно свързани със самата същност на егоизма – улика за неговата дълбока асоциираност с личността. От тук и силното усещане за насилие, което чувстваме, че ни раздира (както ако част от тялото ни бъде откъсната), когато от друга гледна точка, всичко, което се случва е хартийки сменящи притежателя си или битове, превключващи на включено или изключено, в банковия компютър.
Обикновено, ние не споделяме парите си защото ги възприемаме почти като част от нас самите и като основа за биологичната ни сигурност. Парите, това съм аз. Междувременно, поддържани от науката и от подразбиращите се източници на разделение, по същество, ние възприемаме другите хора просто като „другите”. Смесването на тези две реалности поражда объркване и противоречие. Проблемът е, че колкото по-голяма част от живота превръщаме в пари, толкова по-голяма област попада в една от двете противоположни реалности, мое или твое, и по-малко общи неща остават за споделяне на живота и за изграждане на близки взаимоотношения. Преобразуването на живота в пари, редуцира всичко до икономически сделки, оставяйки ни най-самотните хора живели някога на тази планета. Приватизирането на целия свят означава, че всичко е или мое, или на някой друг. Нищо вече не общо.
Насилието, което чувстваме, като да сме разкъсвани, е много близко до насилието, което туземните ловци-събирачи трябва да са чувствали, когато са били свидетели на разрушението на природата. Когато „Аз” не се определя като отделна личност, а посредством мрежа от взаимоотношения между хората, земята, животните и растенията, тогава, всяко посегателство върху тях е също така насилие и върху нас самите. Дори ние, съвременниците, понякога усещаме едно ехо от това насилие, когато видим булдозерите събарящи дървета за да построят нов търговски център. Това е така, понеже нашето разделение от дърветата е илюзия. Погребаните връзки могат да бъдат възпрепятствани от идеологията, приспани от развлечения, или заплашени от зова на страха, но никога не могат да умрат, защото са свързани с нашата действителна същност. Любовта към живота, която „Edwin Wilson” е нарекъл биофилия, и нашата естествена съпричастност с останалите човешки същества, е абсолютно непотушима, защото ние сме живот живота и живота сме ние.
Режимът на разделение притъпява чувството ни за самонараняване, вродено в разграбването на планетата и деградацията на нейните обитатели. В опит да компенсираме нашата загуба на усещането за бита, ние го прехвърляме към нещата, които притежаваме и особено към парите, създавайки условия за катастрофа. Как? Понеже парите (натоварени с лихва) са абсолютна лъжа, съдържаща лъжливо обещание за нетленност и вечен растеж. Идентифицирани с личността, парите и свързаните с тях „активи”, внушават че, ние ги контролираме, личността може да бъде поддържана вечно, непроницаема за останалата част от цикъла, която следва растежа: разложение, смърт и прераждане.
Очевидно, има проблем когато нещо, което не се разлага, а само расте, вечно, експоненциално, е свързано с неща, които не притежават същото качество. Единственият възможен резултат е, че тези други неща – социален, културен, природен и духовен капитал – рано или късно, ще бъдат изчерпани в неистов, безнадежен опит да изпълнят в основата си измамното обещание вродено в парите с лихва.
Те са вече почти изчерпани. Какво още от обществото или от природата трябва да превърнем в стока, преди самата основа на нашия живот и разсъдък да бъде разрушена. Всички днешни кризи произлизат от превръщането на природния, социалния, културния и духовния капитал в пари. И дори лихварството не е основната причина. Не е случайна черта на нашата система, че ако някой беше направил по-разумен избор, можеше да бъде различно. Основната причина се крие в нашата Нютоново-Картезианска космология, при която, по определение, повече за мен означава по-малко за теб. Тъй като тази космология бързо излиза от мода, можем да съзрем появата на една нова парична система съдържаща съвсем различно виждане за личността и за света. Докато не преминем към такава система, няма надежда преобразуването на социалния, културния, природния и духовния капитал в пари някога да спре. В условията на базирана върху лихварството парична система, превръщането на земята в пари е неизбежно.
В Част 2 на това есе, ще опиша как биха изглеждали парите на Обединението. Когато те отразяват новата човешка идентичност и взаимоотношения с природата, появяващи се в следствие приближаването на кризата, парите ще имат ефект обратен на този, който имат днес. Те ще бъдат сила за споделяне, а не за съперничество; за щедрост, а не за алчност; за сплотяване, а не за разделяне; за запазване, а не за премахване. Можете ли да си представите свят, в който парите са съюзник на всички наши най-добри пориви?

Източник:
www.zasei.me
Аватар
Slav
 
Мнения: 319
Регистриран на: Пон Окт 21, 2013 5:08 pm

Re: Глупости и закачки :-)

Мнениеот caduceus » Пон Юли 22, 2019 8:21 pm

Една интересна снимка от ремонт на подземен кабел по главната улица в гр. Ловеч :lol:
Прикачени файлове
20190626_151529.jpg
20190626_151529.jpg (2.26 MiB) Прегледано 2180 пъти
Аватар
caduceus
Site Admin
 
Мнения: 2025
Регистриран на: Нед Окт 28, 2012 6:11 pm

Предишна

Назад към Общи

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron