Току-що гледах по Дискавъри частта от филма "Как изобретихме света", описваща развитието на автомобилите от 1880 г насам. Това ме наведе на следните мисли:
1. Времето на чугунените блокове и карбураторите е отминало безвъзвратно, а заедно с него технологията на проф. Андреев за автотермия, детонационният дизел на Н. Тоскин с карбуратор и оргонните концентратори от типа на Джоузеф Катър стават все по-трудни за прилагане. Случайно или не, нововъведенията като алуминиев блок, компютърно управлявано образуване на сместа и контрол на изгарянето, както и впръскване под високо налягане на горивото вместо засмукване през жигльори /коренно различни процеси от енергийна гледна точка/ обричат усилията ни за достигане на значимо ниво на автотермия на много вероятен неуспех.
2. Имаме явна тенденция към блокиране на технологиите работещи със свръхобеднени смеси - вероятно по разбираеми причини. Това е най-сериозният бизнес в света и също така едва ли е случайно, че по-новите VW двигатели са с тотално блокиран софтуер откъм евентуално обедняване на сместа. Най-големият инвеститор там се оказва - познайте кой! Арабите, които си купиха наскоро и над 6% от Дойче банк... Другите такива са - също познайте кой - американските автомобили...
3. Всеки разумен човек, който не иска да си блъска главата в стената, следва тенденциите. За да ги промени, ако е рекъл Господ - много по-лесно е да се отклони река по течението, отколкото да се върне обратно. Какво значи да следваме тенденцията в развитието на автомобилите? Ами да се насочим не към развитие на ДВГ, който все повече се блокира от производителите и не се дава възможност за радикални резултати, а към електромобилите.
4. Тук имаме едно силно подценяване на нещата, защото т.нар. шосейна недостатъчност или малък пробег и много време за зареждане, ги обричат на загуба. НО!!! Технологията на електромобилите междувременно много се е развила и в условията на силен натиск да се въведат те по екологични причини, това е издигнало до висините нивото на електрониката, контрола, икономичността и електродвигателите. Т.е. имаме една единствена пречка - зареждането.
5. Оттам частично следва и високата цена в момента, поради ниския пробег и малкосерийното производство, както и голямото количество скъпи акумулатори /за да се осигури някакъв поне среден дневен пробег/.
6. Какво излиза? Ако махнем половината акумулатори, бензиновият мотор с всичките съпътстващи компоненти, а по някакъв начин осигурим самозареждането на акумулаторите, имаме перфектното решение... Електромобил с неограничен пробег, на ниска цена, с готова технология + малка прибавка към схемата

7. Това, колкото и да не ви се вярва, съществува като технология от десетки и даже над сто години. Май му е време да се преоткрие чрез бекинженеринг, понеже никой няма да ни го даде за свободно ползване

8. Така че - аз лично се заемам да го направя, а вие ако искате помагайте - да работим заедно е голяма чест за мен! Сам човек е трудно да направи нещо значимо - никой не разбира от всичко, а и е нормално понякога да се самозаблуждава и е добре някой да дава градивна критика и различна гледна точка. Чисто практически евентуално работещо устройство за самозахранване на акумулатори може да се приложи с минимални инвестиции на купен втора ръка хибрид с достатъчен пробег за да му е ниска цената. Примерно карана доста Тойота Приус в момента е около десет хил. лв, като не ни интересува особено състоянието на акумулаторния пакет защото ще ползваме само част от неговия капацитет

9. От седмици чета и мисля по схеми, принципи и снимки на известни публично и работещи СЕ устройства с достатъчна за целта мощност и май разбрах вече къде е ключа от бараката

Виждам развитието и промените по автомобилите, след като настъпи тази важна радикална промяна в захранването. Следва управление на тягата и спирачното усилие, изведено частично от колелата _/т.е. независимо от триенето с пътя/, та чак до летящи варианти - естествено също с електрическо самозахранване и управление на тръстерите

Поздрави!