Технологии за ревитализиране на тялото

Общи основи на холистичната, хомеопатичната, енергийната и нелекарствена медицина

Технологии за ревитализиране на тялото

Мнениеот caduceus » Пон Фев 15, 2016 10:56 am

Здравейте колеги!
Прехвърлям тук всичко което съм писал в мазето.нет по темата с подобно заглавие
http://mazeto.net/index.php/topic,9700. ... l#msg77759

като ще продължа да излагам материала в настоящата тема. Това е скелета на бъдеща книга, в която ще има много повече подробности, схеми, снимки и доказателствен материал.
Спирам да пиша в мазето.нет, защото тези хора са ненормални. Хейтърите са много активни там, а потребителите които се интересуват от въпроса си мълчат / с малки изключения/. Просто няма смисъл да си троша нервите с такива малоумни елементи като Низо, Пировесо, Моко и всякаква подобна невежа, но арогантна сган :) Дето не са пипнали да направят нещо сами - а само дават акъл, който им липсва въобще. И в склада нямат! :lol:
Така че - който иска да чете и върви напред, ще е тук. Който не иска, прав му път.
Следобед ще продължа по темата.
Поздрави!

ПП
Тъй като подозирам, че може да се изтрие нещо от линка, събрах в един word файл това, което съм писал там + по-важните постове от други потребители и го прилагам тук.
Прикачени файлове
mazeto - tema.docx
(2.01 MiB) 402 пъти
Аватар
caduceus
Site Admin
 
Мнения: 2025
Регистриран на: Нед Окт 28, 2012 6:11 pm

Re: Технологии за ревитализиране на тялото

Мнениеот Антани » Пон Фев 15, 2016 2:44 pm

Хич не се ядосвай заради нищожни душици. Остави ги. Те гледат така на света :wonky: .

Още един човек/wireless / ще помага и ще "гледа" с други възприятия.


Нещо ми се ще да обсъдим по:
6. Липса на контрол върху вътрешния мисловен диалог.
........Защо и как е направено /защото това не е нормално и е внедрено отвън/ ......
Антани
 
Мнения: 25
Регистриран на: Вто Авг 05, 2014 1:38 pm

Re: Технологии за ревитализиране на тялото

Мнениеот caduceus » Пон Фев 15, 2016 7:23 pm

Разбира се.
Това е леко особена тема, защото информацията по принцип се предава само при посвещение. И то след преминаване /от обучаващия се в дадени окултни школи/ на определена степен на езотерично знание за някои невидими, но силно въздействащи на енергетиката ни реалности в света.
Най-общо въпросът е разгледан /в достъпните за всички източници/ от Карлос Кастанеда, който преминава обучение от т.нар. "брухо" или индиански традиционен маг-нагуал дон Хуан.
Става дума за т.нар. "летачи" или "воладорес" /исп./, "махала" /рус./, познати и като "съществата от сенките" в западната традиция. Това са невидими с просто око енергийни хищници, които преди много хилядолетия са дошли на земята през създаден по погрешка портал - не е много ясно дали по времето на атлантите или дори още по-рано. Но на практика това е било енергийна инвазия, резултатът от която е фактът, че човешките същества са изгубили прякото "виждане" и чисто знание, а разчитат основно на индиректната логика. Оттогава негативните ни емоции биват провокирани от тези същества, за да се излъчва енергия, с която се хранят. Неоправданият и неестествен гняв заради дреболии, бурните до безумие чувства по стадиони и концерти и т.н. са нещата, чрез които се доят човеците - много подобно на крави и овце. Затова и градовете са нещо като краварници /по-точно човечарници, както казва и дон Хуан :) / в които се отглежда добитък, даващ най-ценното нещо на планетата - енергийни, оцветени емоционално изблици. Форма на такава храна за подобни хищници са и силните религиозните чувства, екстаз и т.н. които са познати като "Лууш". Първи въвежда този термин Робърт Монро в книгата си "Пътуване извън тялото", като го описва като лично преживяване, подобно и на други астрални пътешественици.
Как засяга всичко това вътрешния диалог?
Много пряко. За да се ограничи интуицията и силата на човешкото същество /че да си е тъпо и да не усети белята в която е вкарано насила/, има внедрен енергиен механизъм в областта на седма чакра /сахасрара/, който предизвиква неестественото и движение. Вместо кръгово както при другите шест, там е махаловидно. Тази намеса е един вид вирусна програма, която е копие на ума на летача - изпълван със съмнения, агресия, страх да не останеш гладен, последен и т.н. Тази програма подтиска истинският ни ум, който излиза на сцената при медитация, утихване на мислите и енергийни практики. Както и при пребиваване в силно позитивно защитно поле, създадено от технически устройства като Кадуцей на Мировинг например. Между другото, ситуацията доста добре е обяснена от Наумкин, като там летачите са наречени "същества на хаоса" и "човешки врагове"
Всички тези ментални практики или защитни действия са голям проблем за летачите, защото яденето значително им намалява не само като количество, но и като качество :lol:
Тази програма /чуждият ум/ пречи на натрупването на енергия повече от всичко друго. Тя предизвиква непрестанният вътрешен диалог, който чрез вкарването на чужди мисли, предизвикването на чужди емоции, кара все едно двигателят ни да работи постоянно форсиран ;) и така жизненото ни гориво намалява със голяма скорост.
Най-ясно "доенето" си личи рано сутрин, когато сме се наспали /обикновено около 5-6 часа/и после заспим пак. Точно тогава тялото е пълно с енергия и идват гадините да похапнат :) Затова тогава се сънуват безумни сънища изпълнени с най-разнообразни емоции, провокирани за да пуснеш повече енергия на "дояча". Ако станеш и не заспиш пак, доенето става по-трудно и голяма част от енергията която си събрал нощем ти остава за собствено ползване. Затова хората които стават по това ранно време са много успешни във всичко - бизнес, писане, обществена работа, политика и т.н. Просто запазват по-високо енергийно ниво, което е истинското съкровище на този свят - и то с времето се увеличава чрез натрупване.
Затова спирането на вътрешния диалог ни дава толкова много. А как точно става тая работа, ще напиша следващия път :)
Поздрави!
ПП
Ето и един линк в който нещата са описани доста добре
http://trophyplus.org/2014/08/06/%D0%BA ... 7%D0%B0-2/
Аватар
caduceus
Site Admin
 
Мнения: 2025
Регистриран на: Нед Окт 28, 2012 6:11 pm

Re: Технологии за ревитализиране на тялото

Мнениеот caduceus » Пон Фев 15, 2016 8:13 pm

А ето ви и материала от Кастанеда, максимално сбит и с цитати
................

"Дон Хуан каза, че с дисциплина всеки би могъл да доведе енергийното тяло по-близо до физическото. Обикновено разстоянието между двете е огромно. И тъй като енергийното тяло е на определено разстояние, което при всеки човек е индивидуално, то всеки може с помощта на дисциплина да го превърне в точно копие на физическото си тяло, тоест — триизмерно същество с плът. От тук произтича и представата на магьосниците за другия или за двойника. По същия начин, чрез процес на дисциплиниране, всеки човек може да превърне триизмерното си, плътно физическо тяло в съвършено копие на енергийното тяло — тоест безплътен заряд от енергия, невидим за човешкото око, както всяка енергия."
...

Много бързо се спусна мрак и листакът на дърветата, който само до преди малко беше в зелено сияние, сега силно потъмня и натежа. Дон Хуан каза, че ако насоча вниманието си в мрака между листата, без да фокусирам поглед, а просто да поглеждам сякаш с ъгълчето на окото, ще видя една бърза сянка да прекосява полезрението ми.
— Това е най-подходящото време от деня да направиш каквото искам от теб — каза той. — Трябва за миг да съсредоточиш цялото си внимание, за да го направиш. Не спирай, докато не доловиш пробягващата черна сянка.
И аз наистина видях някаква странна пробягваща черна сянка на фона на листата на дърветата. Или беше една сянка, която се движи напред-назад, или няколко пробягващи сенки, които се движеха от ляво на дясно, от дясно на ляво, или право нагоре във въздуха. Приличаха ми на тлъста черна риба, огромна риба — нещо като гигантска риба-меч, която лети във въздуха. Гледката направо ме погълна. И по едно време накрая изпитах страх. Беше вече много тъмно, за да се виждат листата, но черните пробягващи сенки се различаваха.
— Какво е това, дон Хуан? — попитах аз. — Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.
— А, това с самата Вселена — каза той, — несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.
Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.
— И какво открили, дон Хуан? — попитах аз.
Открили, че си имаме компания за цял живот — произнесе той отчетливо. — Имаме си един хищник, който идва от дълбините на космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем.
….
— Вече е пълен мрак — каза дон Хуан, — но ако погледнеш с ъгълчето на окото, пак ще видиш бързите сенки да скачат навсякъде около теб.
Той беше прав. Още ги виждах. От движението им ми се завиваше свят. Дон Хуан включи осветлението и то сякаш ги разпиля.
— Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите — каза дон Хуан. — През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.
— Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? — попитах аз. — Трябва да има някакво логично обяснение.
— Има обяснение — отговори дон Хуан, — което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари“, хищниците, ни развъждат в „човечарници“. Така винаги имат храна на разположение.

— Искам да се обърна към твоя аналитичен ум — каза дом Хуан. — Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения от провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.
— Но как могат да го правят, дон Хуан? — попитах аз, донейде ядосан от това, което казва. — Да не би да ни шепнат на ухото, докато спим?
— Не, не го правят така. Това е идиотско! — каза усмихнат дон Хуан. — Те са безкрайно по-ефикасни и организирани. За да ни държат в подчинение, тихи и кротки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра — изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.
— Знам, че макар никога да не си гладувал — продължи той, — ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.

Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия. Каза, че именно тази блестяща обвивка от осъзнаване ядат хищниците и че когато човек достига зрелост, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава само тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка позволява на човешкия род да продължи да живее, но само толкова.
Като в просъница чувах дон Хуан Матус да ми обяснява, че доколкото му е известно, хората са единственият вид, който има блестяща обвивка от осъзнаване около сияйния пашкул. Поради това те са лесна плячка за съзнание от друг различен порядък, каквото е мрачното съзнание на хищника.
Тогава направи най-огорчаващото твърдение, което бях чувал досега от него. Каза, че тази тясна ивичка осъзнаване е епицентър на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е хванат. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат. Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги.

След известна пауза, достатъчна за да се посъвзема, аз попитах дон Хуан:
— Но защо магьосниците от древно Мексико, пък и всички днешни магьосници, въпреки че виждат хищниците, не правят нищо срещу тях?
— Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим — каза дон Хуан със сериозен, печален глас. — Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците. [/u]

— Обхванат ли те съмнения до опасен предел — каза той, — направи нещо съвсем прагматично: изключи осветлението. Проникни в мрака, вгледай се какво ще видиш.

— Магьосниците от древно Мексико — каза той — виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване — неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек.

— Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни.[/u]

— Този хищник — каза дон Хуан, — който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганични същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.
Единственият избор, който остава за хората — продължи той, — е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим — да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване — нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да приемеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство — изкуството да се изправят пред безкрайността, без да, трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание.
— И по какъв начин може дисциплината на магьосниците да го възпре? — попитах аз.
— Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осъзнаването безвкусна за летача — каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие. — В резултат хищниците се объркват — една неядивна блестяща обвивка на осъзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание.
— Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването — продължи той, — тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осъзнаването да порасне над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка на осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено.
— Големият трик на магьосниците от древните времена — продължи дон Хуан — бил да претоварят ума на летача с дисциплина. Те открили, че ако наложиш вътрешно мълчание над ума на летача, тогава чуждото устройство отлита — така всеки, извършил тази маневра, се уверява напълно в чуждия произход на ума. Той, естествено, пак се връща, но вече не е така силен и този процес на отстраняване на ума на летача вече става навик, докато един ден той не отлети окончателно. Много тъжен ден наистина! От този ден трябва да се осланят само на собствените си прибори, които са почти на нула. Няма кой да ти каже какво да правиш. Няма го умът от чужд произход да ти диктува всички глупости, с които си свикнал.
— Моят учител, нагуалът Хулиан, често предупреждаваше учениците си — продължи дон Хуан, — че това е най-тежкият ден в живота на магьосника, защото истинският ни ум, който ни принадлежи и който е цялата съвкупност от нашия опит, след като е бил потискан цял живот, е станал плах, неуверен и неустойчив. От личен опит мога да кажа, че истинската борба на магьосника започва именно от този момент. Всичко дотогава е просто подготовка.

— Дисциплината изключително много натоварва този чужд ум — отговори той. — Затова именно чрез дисциплината магьосниците побеждават чуждото устройство.

Смятам да ти разкрия една от най-изумителните тайни в магията. Искам да ти разкажа за едно откритие, за чието установяване и потвърждаване на магьосниците са им били нужни хиляди години.
Той ме погледна и се усмихна дяволито.
— Умът на летача отлита завинаги — каза той, — когато магьосниците успеят да сграбчат вибриращата сила, която ни удържа в едно цяло като конгломерат от енергийни полета. Ако магьосникът издържи това напрежение достатъчно дълго, умът на летача е победен и отлита. И точно това ще направиш сега: ще се вкопчиш в енергията, която те държи като едно цяло.

Дон Хуан ме огледа от глава до пети.
— Боиш се от Божия гняв, нали? — попита той. — Успокой се. Този страх не е твой; това е страхът на летача, понеже знае, че ще направиш точно това, което ти казвам.

Почувствах се още по-зле. Направо се тресях, неспособен да се овладея.
— Не се притеснявай — каза спокойно дон Хуан. — Знам от опит, че тези пристъпи отминават много бързо. Умът на летача изобщо не умее да се съсредоточава.
Както предсказа дон Хуан, след миг всичко свърши. Ако повторя пак, че бях потресен, това би било много слабо казано. За първи път в целия ми живот, било с дон Хуан или сам, аз просто загубих всякаква представа кое какво е. Искаше ми се да стана от креслото и да се поразтъпча, но се страхувах до смърт. Бях изпълнен с най-рационални доводи, а в същото време изпитвах съвсем детински страх. Цялото ми тяло се покри с ледена пот и задишах дълбоко. Бях отприщил в себе си най-страховита картина: черни, пробягващи сенки подскачаха навсякъде наоколо, накъдето и да се обърнех.
Затворих очи и отпуснах глава на страничната облегалка на креслото.
— Загубих всякакъв ориентир, дон Хуан — казах аз.
— Тази вечер ти наистина успя тотално да ме объркаш.
— Теб те разкъсва вътрешна борба — каза дон Хуан.
— В дъното на душата си ти знаеш, че си неспособен да отхвърлиш договора, според който една толкова неотделима част от теб — блестящата обвивка на осъзнаването — трябва по невъобразим начин да служи за източник на препитание за някакви също толкова невъобразими същества. А друга част от теб въстава против това с цялата си мощ.
Бунтът на магьосниците — продължи той — е, че отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ме е питал съгласен ли съм да ме изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите ми са ме въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били, и толкова.
...........................

Намерих го оттук, тъкмо бях тръгнал да го правя сам от писмения източник :)
http://xcombg.net/index.php?topic=839.0
Аватар
caduceus
Site Admin
 
Мнения: 2025
Регистриран на: Нед Окт 28, 2012 6:11 pm

Re: Технологии за ревитализиране на тялото

Мнениеот caduceus » Вто Фев 16, 2016 10:44 am

Продължавам по темата.
Нека още един път да кажа какво общо имат нещата в горните ми два поста със ревитализирането... Връзката е пряка! При липса на източване на енергията, тя се натрупва и става възможно да се възстановяват органи, дори такива с костна структура като зъби :) Такъв пряк опит е споделен в материала "Как да си отгледаме нови зъби" от Михаил Столбов, който е успял да възстанови 17 зъба от нулата. Може да прочетете повече оттук:
https://jim.alle.bg/%D1%81%D0%B8%D0%BB% ... %B1%D0%B8/
Някои цитати:
...............
Основния проблем на всеки човек, живеещ в общество е недостига на енергия. Това е така поради две причини: първата – затворените канали за получаване на тази енергия; втората – раздаваме се за всякакви дреболии, но не и в това за което трябва.
.............
..В човешкия организъм засега са открити 98 от 108-те химични елемента и скоро ще бъдат открити и останалите 10. Тази „химия” като цяло е 4% от теглото на тялото, т. е. при човек с тегло от 80 кг., химичните елементи ще са около 3,2 кг.! Не е много разбира се, но не е и малко! Защо ви казвам това? Защото нашите тела потенциално съдържат в себе си всички градивни елементи за производство на каквото пожелаете!!!
.............
Клетките на нашите тела постоянно умират. За няколко години всички наши клетки са напълно подменени, т. е. след определен период от време нашата обвивка вече не е наша! Удивително нали? Нашето тяло – вече не е наше... Вече не е това с което сме се родили, не е и това с което сме се учили да четем, нито пък това с което за първи път сме целували... Всичко това е правело друго тяло. То вече е умряло. Наша винаги остава само душата. Това може да означава, че душата е «главната», «опитната», «мъдрата» и точно тя по принцип ни подсказва правилните отговори. Проблема тук е, че душата подсказва шепнешком или чрез подсъзнанието, т. е. чрез интуицията. А ние толкова сме привикнали да се доверяваме на логиката, да видим, да чуем, да пипнем, че слабия гласец излизащ някъде дълбоко от нас ни се струва като глупост. Случва се примерно следното: нашата душа знаеща необходимата информация я предава чрез интуицията на подсъзнанието, подсъзнанието се опитва да достигне до съзнанието и да предаде информацията, но съзнанието филтрирайки като цяло информацията която получава, отдава приоритет на тази получена от логиката и остава на някаква откъслечна информация получена от нашето тяло. Така отработената информация вече се преобразува в нареждания към тялото. Целият ни живот е ръководен от логиката. Тя е тиранин, който е окупирал властта, въвел е жестока цензура и раздава еднолични заповеди.
................
По време на моя почти едногодишен престой в тайгата нямах с кого да разговарям. Това не ми правеше впечатление, защото по принцип и сред хора предпочитах да си мълча. След няколко месеца обаче на такива разговорни „пости” започна да ме наляга необяснимо вцепенение. Често сутрин, като привършвах с дневните задачи, сядах на един паднал бор и можех да гледам с часове в една точка. Скоро забелязах, че в такива моменти нямах в главата не само думи, но и мисли и образи. Тогава за пръв път се заслушах как бие сърцето ми, как скърцат мускулите ми, как ми клокочи стомаха, даже как се движи кръвта във вените ми. Но най-важното, научих се да «чувам» своите собствени желания, научих се да задавам в тази тишина въпроси и да получавам отговори на тях. При това на «слуха» ми не пречеше нито скърцането на дърветата, нито шумоленето на листата, нито виковете на птиците. А именно, за да чуем сами себе си, не ни пречи някакъв външен шум, а постоянното вътрешно бърборене. Убеден съм, че умението да се вслушвам в интуицията си е факторът, който ми помогна да повярвам в чудеса.
.................
Поздрави!
Аватар
caduceus
Site Admin
 
Мнения: 2025
Регистриран на: Нед Окт 28, 2012 6:11 pm

Re: Технологии за ревитализиране на тялото

Мнениеот icrow » Вто Фев 16, 2016 10:14 pm

Много полезна информация :)
Аватар
icrow
 
Мнения: 1856
Регистриран на: Чет Май 02, 2013 9:49 pm

Re: Технологии за ревитализиране на тялото

Мнениеот hyparh » Сря Фев 17, 2016 8:08 am

Интересно инфо, не бях попадал на литература точно по тази тема до сега :)
Не ми се връзва само частта със съня. Например аз ако спя по 5-6ч. на нощ, още на втория ден вече ще съм като парцал и няма да ми се прави нищо :lol: (моите нужди обикновено са 9 до 10ч.). Забелязал съм също, че когато човек сънува интензивни, богати на емоции сънища (обикновено в сутрешните часове при REM фазите), той се освобождава от емоционални натрупвания, които по една или друга причина не е успял да изрази в ежедневието и се получава разтоварване/облекчение. Но вероятно при всеки тези процеси са индивидуални.
Отговорите на всички въпроси са пред очите ни, просто повечето хора не ги виждат - засега.
Аватар
hyparh
 
Мнения: 494
Регистриран на: Чет Фев 13, 2014 9:26 pm
Местоположение: Нови хан

Re: Технологии за ревитализиране на тялото

Мнениеот icrow » Сря Фев 17, 2016 8:53 am

Аз пък съм още по напрегнат след такива сънища :smileylol:
Аватар
icrow
 
Мнения: 1856
Регистриран на: Чет Май 02, 2013 9:49 pm

Re: Технологии за ревитализиране на тялото

Мнениеот hyparh » Сря Фев 17, 2016 9:39 am

Обожавам интензивните сънища :) Защото там можеш да правиш неща, които въобще не се вписват в поведенческите норми и в реалния живот биха довели до лудницата или затвора :smileylol: Наистина ми действат разтоварващо. Предполагам много зависи от индивидуалната психика и въобще от това как човек приема заобикалящия го свят.
Тази нощ по някое време бях в потайните и страховити леговища на пришълците, движещи се бавно по стените на гнездото си, осветявани от едва доловима светлина. Грациозни същества с нечовешка екзоскелетна структура на телата. Тях чат-пат си ги сънувам като ми домъчнее :lol: Да им е сладко на летачите :smileylol:
Отговорите на всички въпроси са пред очите ни, просто повечето хора не ги виждат - засега.
Аватар
hyparh
 
Мнения: 494
Регистриран на: Чет Фев 13, 2014 9:26 pm
Местоположение: Нови хан

Re: Технологии за ревитализиране на тялото

Мнениеот Антани » Сря Фев 17, 2016 1:00 pm

На това се казва подробно поднесена информация. Благодарности.

Да си кажа и аз за живите сънища. Живи, живи то понякога се пренасях направо там.
Като дете винаги знаех кога ще се разболея. Просто ноща преди това сънищата ми бяха като филм на ужасите. Отрязани глави, кървища.... винаги на животни. Най често вълци и понякога мечки. Колко да ме е било стах, маи толкова че в някои случаи съм имал мускулна треска от стискането и на краката и на ръцете. Чудесия голяма. Но на сутрината освен че бях болен, нищо друго ми нямаше. Нито страхът който съм изпитвал нищо.
С израстването тези сънища почти изчезнаха както и много от възприятията и усета ми. Сега от време на време ме гонята разни изроди но е много-много по спокойно.

Според мен тази тема за летачите е като т-образно кръстовище. Всчико което до сега прочетох за ревитализацията си беше последователно, хронологично и следваща някаква логика. С тези извън-земни програмисти всичко заби в кръстовището. Как хем можем да достигаме до безсмъртие, до душевно извисяване, до огромно познание и в същото време сме храна за гадините. Нещо :dash:
Антани
 
Мнения: 25
Регистриран на: Вто Авг 05, 2014 1:38 pm

Следваща

Назад към Алтернативна медицина

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron