Има голяма логика в процеса на генериране, понеже водата е диамагнетик и оказва някакво съпротивление спрямо магнитния поток. Т.е. тук имаме все пак някакво забавяне на движението (магнитния поток), от което при подходящи условия започва образуване на нановихри ("частици") и съответно нова материя или полуматериална субстанция. Всичко зависи от това по какъв начин се забавя движението. Процесът се подпомага и от самото завихряне на водата в тръбата по методологията на Шаубергер.
Въздухът и алкохолът са други субстанции, съпротивляват се на движението по малко по-различен начин, от което може да се очаква генериране на нещо различно - друг вид "есенция". Принципът предлага твърде интересно и богато поле за изследване
От време на време обичам да си чета следното познание (от книгата "Etidorhpa"), от което човек може да си извади чудесни изводи относно енергийните проявления в природата и как всъщност всяко едно от тях представлява смущение на основното етерално движение. Вероятно си попадал на тези мои преводи. Към края съм болднал две изречения, заключващи това, което вероятно се случва и при твоята машина
"Етералният поток, който генерира магнитните сили, преминава през материята с невъобразима скорост, като молекулите само на някои субстанции оказват слабо съпротивление върху му. Материйните молекули се разполагат с "ръбовете си" към потока при което няма съпротивление спрямо него. Тази сила представлява смущение на космическа енергия, която се влива в Земята в една форма и се връща от нея под друга. Но съзнанието ти все още не е способно да разбере напълно този процес, понеже няма метод това да бъде обяснено на хората, че тяхната експериментална наука не позволява да възприемат тези неща, изискващи абсолютно нови идеи, както и създаване на думи с ново значение. Ние (под "ние" имам предвид останалите, с които съм свързан) сме се научили да въздействаме по такъв начин на молекулите на материята, при което те частично или изцяло се завъртат спрямо пътя на този магнитен поток, при което се възпрепятства движението на тази вездесъща енергия. Можем да забавим скоростта ѝ без при това да възникне магнетизъм (както например в парче стомана), електричество или топлина, а само движение, при което част от тази забавена енергия се излива под формата на задвижване на съответния предмет. Това е сила изменена в движение на материята - молекулите на предметът трябва да се придвижат напред след като силата изчезва като поток. Може би сега ще се съгласиш, че вместо светлината, топлината, електричеството, магнетизмът и гравитацията да се разглеждат като модифицирана сила, те всъщност представляват смущения."
=====
"Ще ти обясня по-нататък, така че да можеш да го разбереш. Първо трябва да научиш други неща, но никога няма да видиш края. Истината е безкрайна.
Нека те попитам дали има нещо чудно в това твърдение. На повърхността на Земята човекът улавя вятъра и превръща неговата енергия в задвижване на машини; задвижва мелници и плавателни съдове. Това движение на въздуха е смущение, движение на маса предавано на въздуха чрез топлина, като топлината също е смущение или прекъсване на чистото движение. Когато човекът се научи да възпира този ефирен енергиен поток така, че да го превръща директно в движение на материята, който насища цялата вселена и предизвиква силови проявления като постоянно извира от Земята към космоса, както и обратно... тогава човекът ще овладее безграничен енергиен източник, който може да дава светлина и топлина, движение на различни маси. Движението стои зад топлината, светлината и електричеството и то ги предизвиква."
=====
"Можеш ли да си представиш една безкрайна редица от железни топчета, преминаваща покрай теб в линия в хоризонтална посока, с определена скорост? Нека сега в този мислен експеримент вземем едно стъкло от прозорец и бавно го придвижим към редицата така, че ръбът му да бъде ударен от едно топче. При това цялото стъкло ще потрепери от удара, дори куршумът да засегне само една точка от стъклото. Сега си представи, че скоростта на редицата се увеличава хилядократно; при това стъклото поднесено на пътя й ще бъде гладко изрязано като с пила, която си проправя път без да се получи нито една фрактура. Човек, който стои близо до редицата куршуми, сега ще чува дълбок звук, предизвикан от триенето между куршумите и въздуха. Увеличи постепенно скоростта им и този звук ще се изостри - от нисък ще се измени към по-остър и висок, докато не стане пронизително писклив. Сега увеличи скоростта отново и отново и тоналността ще намалее постепенно докато не достигне първоначалния нисък тон. С увеличаване на скоростта ще настъпи тишина - единствено тишина, вече колкото и да се увеличава скоростта им. Достигнахме до скорост на движение на тази редица стотици километри в секунда, но нека сега я увеличим хилядократно, за да достигне милиони километри в секунда. Сега за окото ще се появи едва доловима червена светлина. Видимо редицата вече изглежда като непрекъсната линия. Червеникавата линията ще бъде напълно еднородна независимо от това, че отделните куршуми може да се намират на разстояние няколко километра един от друг. Нека сега въведем нашето стъкло на пътя им. В точката на контакт ще възникне фонтан от искри и там стъклото ще се разтопи.
Сега увеличаваме скоростта двукратно, трикратно, отново и отново, червената линия ще засияе по-ярко, след това ще стане ослепителна, като с увеличаването на скоростта, накрая ще стане бяла. Човекът ще вижда това като някаква безкрайна линия от "нещо", солидна като метал светещ в бяло (дори разстоянието между отделните куршуми да е хиляди километри) човек няма да може да докаже, че тази линия е изградена от отделни елементи. Ако вкараме сега стъклото или каквато и да е друга субстанция, просто ще се разтопи. Твърдата материя на секундата ще се втечни и ще се отложи като тънък филм по повърхността на всеки куршум.
Нека сега главоломно увеличим тази скорост до милиони и милиарди километри в секунда, при което топлината постепенно ще изчезне, както стана със звука в началото. Ярката светлина сега ще премине постепенно през основните цветове в обратен ред, започвайки с виолетово и свършвайки с червено, а след като червеното избледнее редицата от куршуми ще изчезне за възприятията на зрителя. Сега към редицата няма нито светлина нито звук - очите и ушите не долавят нищо. Ако сега вкараме стъклото или какъвто и да е друг обект, няма да се случи нищо, което човек да отчете; молекулите на стъклото се разделят отпред след което се събират отзад и така редицата преминава свободно през него като светлина, оставяща стъклото непокътнато."
=====
"...Но куршумите вече не са материя. Движението на масата първо се измени към движение на молекулите, а движението на молекулите накрая се превърна в движение на свободни единици, понеже куршумите дезинтегрират до молекулярни структури, а след това до атоми. На този етап осезанията зрение и докосване спират да бъдат афектирани от тази движеща се колона (нито материя, нито сила), а при по-нататъшното увеличение на скоростта атомите също изчезват, при което остава само свободно неосезаемо движение - нищо, празнота.
Резултатът е всепроникващата същност на пространството (етерът, както хората го наричат) - солидна като диамант и подвижна като празнота.
Ако обърнем реда на горният пример, ще видим, че с намаляване на скоростта движението се превръща отново в осезаема материя, и според условията определящи превръщането на движението в материя, от време на време възникват различни елементи. Планетите могат да растат в цялата си структура, като етерът може да генерира материална прах.
Ако вземем средното положение на тези трансформации, при което чистото етерално движение частично се превръща в нещо осезаемо, то тогава получаваме светлина, топлина, електричество, магнетизъм или гравитация, които са смущения на това движение. След представянето на тези принципи може лесно да се разбере, че могат да бъдат образувани други елементи и непознати сили, за момента недоловими за човешките сетива."