Живко, това е цитат от описанието на Кадуцеус 4 точка "4. Трите парчета се свиват в окръжности и краищата се запояват. В краен случай може да се свържат с медно-сребърно тиксо, но трябва да е здраво. Долната и горната им част /при изправено положение/ се сплескват малко с чук, на ударната част на менгемето. Целта е като легнат един върху друг да не се различават много по форма, защото иначе вътрешния и външния ринг стават доста елипсовидни и се измества енергийният им фокус. За улеснение се връзват с медна тел да не шават един спрямо друг."
Тук става дума малко да се деформират окръжностите(ринговете) , а не шнура

. Ако си сигурен че краищата на ринговете са добре опрени един в друг няма проблем, въпреки че най добре е след това да се запоят.Тинола който използувам е 1мм., но може и по-дебел - важно е качеството.На снимката има едни големи цифри 60 и 40 които са важни -това са процентите на калай и олово.Най добри са сингапурски тайвански и полските тиноли - това са тинолите с които съм работил.В никакъв случай турски или китайски - те са с много олово.Поялникът ми е 100 вата от повече от 20 години. Под 100 вата поялник не може да нагрее достатъчно ринга(особено ако запояваш трите ринга в една точка), и припоя не може да се разтопи добре. Задължително е ползването на колофон за добра спойка въпреки че в тинолите има малко, но не е достатъчно. Използувай обикновен колофон а не активиран защото в него има вредни вещества.Предполагам , че и с газов поялник ще стават добри спойки но не съм опитвал.Задължително е предварителното "калайдисване" на краищата които ще се запояват за да стане по добра спойка.Естествено е че малко тинол ще влезе на мястото на спойката, но да не става така че тинола между краищата да е много

.
Не мога да кажа точно на каква тръба съм навивал бобината но мисля че е около 15-16 мм., така че диаметъра на бобината се получава около 20 мм.Обикновено намотките са около 12-13 - не е фатално :D .

- тинол 1 мм..jpg (125.19 KiB) Прегледано 5866 пъти