Като съвсем малък "излитах" винаги от един и същи склон в планина, от едно и също място. Много леко забързване по наклона и отделяне. За разлика от теб "летя" като птица - в хоризонтално положение.
По-късно и от алеите на някакъв парк - по същия начин. Понякога не ми достига контрол да се вдигна по-високо и "летя" на около два метра. Тогава за препятствия по-високи от тази височина се налага да вложа сериозно усилие, но винаги успявам да ги премина. А веднъж взема ли височина - повече нямам проблеми

Още по-късно - от всякакви места. Лека засилка, лек отскок, с който да премина в хоризонтално положение - и това е.
