Разбирам, че се получава нещо като униполярен капацитет изолатор-метал-изолатор. Ще го опитам при първа възможност.Антигравитация
Re: Антигравитация
Винаги готов за такъв експеримент Разбирам, че се получава нещо като униполярен капацитет изолатор-метал-изолатор. Ще го опитам при първа възможност.
Разбирам, че се получава нещо като униполярен капацитет изолатор-метал-изолатор. Ще го опитам при първа възможност.Отговорите на всички въпроси са пред очите ни, просто повечето хора не ги виждат - засега.
Re: Антигравитация
Фил, резултат има, но е с обратен знак 
Да ти кажа аз така си и помислих, защото всички опити които до момента съм провеждал показват, че положителните токоносители привличат материя, а отрицателните я отблъскват (което се съгласува с опитите на Т. Браун и етерната теория). В случая подадох + на парче поцинкована ламарина, под нея пластмаса, а отгоре балсово дърво, всичко това върху една стъклена чаша, която стои на везната (за да изолирам везната от ВН). Установката тежеше 200 гр. и винаги ставаше на 201 гр. при подаване на положителен заряд.
Да ти кажа аз така си и помислих, защото всички опити които до момента съм провеждал показват, че положителните токоносители привличат материя, а отрицателните я отблъскват (което се съгласува с опитите на Т. Браун и етерната теория). В случая подадох + на парче поцинкована ламарина, под нея пластмаса, а отгоре балсово дърво, всичко това върху една стъклена чаша, която стои на везната (за да изолирам везната от ВН). Установката тежеше 200 гр. и винаги ставаше на 201 гр. при подаване на положителен заряд.Отговорите на всички въпроси са пред очите ни, просто повечето хора не ги виждат - засега.
Re: Антигравитация
Благодаря ти.
Явно бъркам с материалите.
Теорията е: Цел - да се получи позитивно натрупване на заряд в материала, без да бъде излъчен в околното пространство. Нещо, което се "наелектризира" - като ебонита примерно или някои видове пластмаса.
За Браун си прав, така е. Принципа на неговите летящи устройства е такъв - посоката, в която искаш да се движиш е заредена положително, обратната страна - отрицателно, като двете са изолирани помежду си. Ако искаш при същата постановка пробвай да подадеш минус (ако е възможно) Пробива във времето му е дошъл след като е намерил явно нужните материали, които се "наелектризират" без да разпръскват заряда си.
Мислех си, че цинка ще свърши работа, но той само абсорбира положителната компонента, а какво става по-нататък, явно не съм успял да си представя
Явно бъркам с материалите.
Теорията е: Цел - да се получи позитивно натрупване на заряд в материала, без да бъде излъчен в околното пространство. Нещо, което се "наелектризира" - като ебонита примерно или някои видове пластмаса.
За Браун си прав, така е. Принципа на неговите летящи устройства е такъв - посоката, в която искаш да се движиш е заредена положително, обратната страна - отрицателно, като двете са изолирани помежду си. Ако искаш при същата постановка пробвай да подадеш минус (ако е възможно) Пробива във времето му е дошъл след като е намерил явно нужните материали, които се "наелектризират" без да разпръскват заряда си.
Мислех си, че цинка ще свърши работа, но той само абсорбира положителната компонента, а какво става по-нататък, явно не съм успял да си представя
Наблюдавам - анализирам - променям.
Re: Антигравитация
Да, диелектричните материали се наелектризират и задържат заряда. Дори, според мен, това име "диелектрик" е малко неуместно, защото това означава "нещо, което отблъсква електричеството" (като "диамагнетик"), а това не е точно така. Диелектриците са като гъби/абсорбатори на ел. заряди и абсорбират заряд в зависимост от диелектричната си константа. От другата страна стоят металите - те само провеждат електричеството, но не го задържат. Нямат такава способност. Както много хора погрешно смятат, че зарядът на един кондензатор се задържа в плочите му. Да вземем за пример един теслов тр-р - ако е направен качествено (т.е. в резонанс), от металния тороид/топче отгоре започват да хвърчат светкавици. Защо? Защото се получава потенциална разлика между Земята и пространството около нея. Металния тороид е просто проводяща връзка между потенциалните напрегнатости на полето и те чисто и просто го използват като проводник, разреждайки се чрез него. Площта на тороида има значение, понеже той прави връзката с околното пространство (диелектрик), в което се натрупва потенциална разлика. А някои отново мислят, че тороида е този, който се наелектризира 
Тук има употреба на неправилни думички и неправилни асоциации, което отклонява от истината.
Устройствата на Браун са едни от най-опростените за създаване на тяга ала Праймъри драйв. Имаме високоволтов кондензатор и източник на ВН. Диелектрикът тук е най-важен. Трябва да има максимално висока диелектрична константа, за максимална тяга. Неудобството е необходимостта от много високи напрежения и сравнително ниската ефективност на тези кондензатори. За да е ефективен процесът, трябва да се направят модели например със стотици редуващи се тънки слоеве метал-мощен диелектрик, което в гаражни условия едва ли може да се направи качествено. Тогава вече може да очакваме сериозна тяга. Но това е Праймъри драйв в най-опростен вид. Ние уж се целиме в доста по-напредналия вариант на ВСГ
Сега ми хрумна, че при заливането на мрежите със смола, може да добавя и титаниев диоксид да увеличим доколкото е възможно диелектричната константа на сместа. Даже измислих наше си име на този тип клетъчна структура - клетъчен вихров кондензатор
Тук има употреба на неправилни думички и неправилни асоциации, което отклонява от истината.Устройствата на Браун са едни от най-опростените за създаване на тяга ала Праймъри драйв. Имаме високоволтов кондензатор и източник на ВН. Диелектрикът тук е най-важен. Трябва да има максимално висока диелектрична константа, за максимална тяга. Неудобството е необходимостта от много високи напрежения и сравнително ниската ефективност на тези кондензатори. За да е ефективен процесът, трябва да се направят модели например със стотици редуващи се тънки слоеве метал-мощен диелектрик, което в гаражни условия едва ли може да се направи качествено. Тогава вече може да очакваме сериозна тяга. Но това е Праймъри драйв в най-опростен вид. Ние уж се целиме в доста по-напредналия вариант на ВСГ
Сега ми хрумна, че при заливането на мрежите със смола, може да добавя и титаниев диоксид да увеличим доколкото е възможно диелектричната константа на сместа. Даже измислих наше си име на този тип клетъчна структура - клетъчен вихров кондензатор
Отговорите на всички въпроси са пред очите ни, просто повечето хора не ги виждат - засега.
Re: Антигравитация
Хехе, тая пирамидка от клечки за зъби още малко ще мине за гравитационен блок-панел Отклоняването на водната струя се постига лесно с електростатичен заряд - просто си е натъркал ръката в подходяща материя и се е заредил. С монетите предполагам използва някакви магнити, човека е фокусник, прегледайте му другите клипове 
Отклоняването на водната струя се постига лесно с електростатичен заряд - просто си е натъркал ръката в подходяща материя и се е заредил. С монетите предполагам използва някакви магнити, човека е фокусник, прегледайте му другите клипове Отговорите на всички въпроси са пред очите ни, просто повечето хора не ги виждат - засега.
Re: Антигравитация
Луиджи Джани Валерио Рота. 
Ако съм пускал тази информация вече, моля да ме извините - но е много, много важна за разбирането на нещата по темата. И пряко свързана с ВСГ и насекомите
На вниманието особено на Хипарх и Свилен Как телуричните токове преобразуват материята, за да може чрез насрещни стоящи вълни от два полиметални диска да се нулира гравитацията в ограничена зона.
http://www.wikirota.org/en/Main_Page
Човекът е уникален и почти тотално забравен, това е най-богатият източник на данни за неговата работа.
Приятно четене
Ако съм пускал тази информация вече, моля да ме извините - но е много, много важна за разбирането на нещата по темата. И пряко свързана с ВСГ и насекомите
На вниманието особено на Хипарх и Свилен
Как телуричните токове преобразуват материята, за да може чрез насрещни стоящи вълни от два полиметални диска да се нулира гравитацията в ограничена зона. http://www.wikirota.org/en/Main_Page
Човекът е уникален и почти тотално забравен, това е най-богатият източник на данни за неговата работа.
Приятно четене
Re: Антигравитация
Ето и превод на описанието на летателният апарат на Рота
"Le Matin" ( November 15th, 1915 )
Marseille, 13 September. From the special correspondent of “Matin”.
“Италиански инженер, който в момента живее в нашия град, направи зашеметяващо откритие, което позволява зависването на тяло в пространството. Този откривател е проф. Луи Рота – открива апарат, който властва над закона за гравитацията, способен да зависва статично във въздуха на височина до около 1000 метра. Този апарат може да се придвижва с огромна скорост в коя да е посока и да спре където и да е, без помощта на никакви механични мотори, а с помощта на радиовълни.
Принципът на това откритие лежи в основата на разделянето на електростатичната и магнитна сили, което отключва привличане и отблъскване с достатъчна сила, за да поддържат апарата зависнат във въздуха на височина от 400 до 1000 метра за много часове – 40 или повече. Ако скоростта на вятъра е под 14 км/ч, апаратът остава да виси на едно място. При по-силни ветрове, апаратът може да се издигне над въздушното течение и пак да се позиционира на едно място.
Вече се проведоха експерименти с положителни резултати. Друг летателен апарат с форма на цигара беше направен в Марсилия. Длъжината му е 4 метра, ширината – 75 см. и тежи 95 кг. Може да носи товар от 45 кг. и да остане във въздуха за 24 часа. Придвижи се на 200 км. от стартовата си позиция и може да премине разстоянието Марсилия-Париж (653 км. по права линия) за 3 часа, и Париж-Торино (585 км.) за 2 часа и 15 мин.
В предната записка споменах, че металите съдържат латентна (скрита) енергия, която с помощта на определени природни сили, може да бъде пробудена и използвана. Отбелязвам, че земното привличане се причинява от действие на определена сила, която може да бъде контролирана и използвана. Това е силата, която поддържа в състояние на равновесие молекулите на всички тела. Тя работи в синхрон с множество други природни сили. Ако металическа маса бъде обработена по определен начин с помощта на натуралната сила, която може да наречем “земно притегляне”, става възможно неутрализирането действието на това притегляне, така че тази метална маса да остане зависната във въздуха. Ако операторът приложи към тази маса сила, по-голяма от земното притегляне и с противоположна посока, масата ще се издигне нагоре. Ако пък се намали интензитетът на тази противодействаща сила, масата ще се спусне към Земята с определен темп. Такива са принципите за реализация на летящо устройство от такъв вид, което избягва въздействието на земното притегляне, а също предоставя редица предимства.
Апаратът е съставен основно от затворена метална капсула, съдържаща двигател и пасажери. Според целите, капсулата може да има всякаква форма. Не е необходимо формата да е аеродинамична. Капсулата е неутрална, т.е. металните й части не се подлагат на никакви процедури. Лежи на земята посредством четири колелета, а в долната си част има мулти-метална платформа, която може да потъне в земята. Тази платформа е съставена от метални ленти/шини, обработени по специален начин. В долната си част капсулата е снабдена с обработен мулти-метален блок B, който е свързан с контролния пулт на пилота. В горния край на капсулата е поставен друг блок B’, чийто състав е различен от този на B, но е обработен със същите енергии. Той също е свързан с контролния пулт на пилота. Връзката на платформата със Земята, както тази на блок B с капсулата, стават причина за издигането на апарата. Тази операция се извършва чрез придвижване по земя (чрез колелата) на няколко метра разстояние. Може да се извърши бавно или бързо, според нуждите.
Когато апаратът се издигне на няколко метра, платформата се придърпва от капсулата, контактът с блок B се прекъсва, а се осъществява такъв с B’. От този момент апаратът бързо или бавно набира височина по вертикала, в зависимост от това как пилотът регулира взаимодействието между блокове B и B’, понеже действието на B’ кара апаратът да се издига, а това на B – да се спуска. По този начин се осигурява издигането и снишаването на апарата, но все пак има нужда от допълнителен двигател, осигуряващ движението по хоризонтала. Може да бъде използван петролен двигател с витло, както е при обикновените летателни машини. Машината ще бъде безтегловна, но рискът от пожар ще бъде същият като при обикновените летателни апарати.
Енергийното взаимодействие между блокове B и B’, създават около апарата зона, в която въздухът е разреден, като по този начин апаратът не изпитва въздушно съпротивление. Ще бъде нечувствителен към ветрове и бури, така че петролният двигател може да се използва със значително намалена мощност. Напълно възможно е да се използва специален безгоривен движител, който не използва познати енергийни източници. Неговият принцип е изключително прост и може да се постави в апарата за регулиране на потоците.
Ако специално обработен меден цилиндър, се постави така, че да обгърне специално обработен цинков цилиндър, поставен на същата ос, то последният ще бъде принуден да се върти бързо или бавно в зависимост от площта на зоната на взаимодействие между цилиндрите. Ротационното движение осигурява придвижването на апарата по начин... (тази част липсва от оригиналния текст).
Обработката на металните части на двигателя се извършва спрямо начинът на придвижване на апарата. Скоростта му може да достигне 1000 км/ч.
Принципът на това изобретение е, че се прилагат електрически и магнитни сили по начин, по който се получава взаимодействие с електрическите и магнитни сили на атмосферата и Земята, а ефектът от тези (отблъскващи) взаимодействия е поддържането на апарата зависнат във въздуха или много бавното му спускане.
В конструкцията на апаратата, активните и неактивни части се съставят от различни материали. Едните са от добри ел. проводници като сребро, мед, меко желязо и т.н., а другите от дърво, алуминий и други леки материали.
На чертежът е представен апарат с цилиндрична форма, но може да бъде всякаква друга според нуждите и предпочитанията. Фиг. 1 показва странично сечение на машината, а Фиг. 2 изглед отгоре. Тялото на апаратът се състои от затворен вертикален цилиндър, като двата му отвора са запечатани с куполовидни елементи 1, в центъра на които присъства по един метален прът 2. Цилиндърът е разделен на три секции 3, 4 и 5, изолирани помежду си чрез изолиращи пръстени 6 и 7. Цилиндърът се поддържа от подпори 8, които варират като брой в зависимост от големината на устройството, които поддържат обгръщащите метални листи 9, 10 и 11. От тях радиално излизат метални дискове 12, 13 и 14. Концентрично в частите 3 и 5 от централния цилиндър и дискове 12 и 14, има метални обгръщащи листове 15 и 16, поддържани от подпорите 17 и 18, свързани чрез 19 към централните метални пръти 2. Арматурите 17, 18 и 19 са увити с медни намотки, захранени с източник на електричество 20 (батерия или друг генератор), разположен във вътрешността на централния цилиндър 4. Токът също може да идва чрез електрически вълни. Рамките 17 и 18, както и централните пръти 2, са с удължения 21, които играят ролята на електромагнити. При активиране на устройството, диск 13 ще придобие положителен заряд, а дискове 12 и 14 ще са с отрицателен заряд. След като атмосферното електрическо поле е нестабилно и може да варира, съществува възможност за смяна на връзките на соленоидите (намотките) 17, 18 и 19. Първоначалните отрицателно заредени дискове 12 и 14 могат да станат положителни, така че формираните магнитни полета все още да се привличат от атмосферното ел. поле и да се отблъскват от земното магнитно поле.”
Източник: http://www.rexresearch.com/rotarb/rotarb.htm
"Le Matin" ( November 15th, 1915 )
Marseille, 13 September. From the special correspondent of “Matin”.
“Италиански инженер, който в момента живее в нашия град, направи зашеметяващо откритие, което позволява зависването на тяло в пространството. Този откривател е проф. Луи Рота – открива апарат, който властва над закона за гравитацията, способен да зависва статично във въздуха на височина до около 1000 метра. Този апарат може да се придвижва с огромна скорост в коя да е посока и да спре където и да е, без помощта на никакви механични мотори, а с помощта на радиовълни.
Принципът на това откритие лежи в основата на разделянето на електростатичната и магнитна сили, което отключва привличане и отблъскване с достатъчна сила, за да поддържат апарата зависнат във въздуха на височина от 400 до 1000 метра за много часове – 40 или повече. Ако скоростта на вятъра е под 14 км/ч, апаратът остава да виси на едно място. При по-силни ветрове, апаратът може да се издигне над въздушното течение и пак да се позиционира на едно място.
Вече се проведоха експерименти с положителни резултати. Друг летателен апарат с форма на цигара беше направен в Марсилия. Длъжината му е 4 метра, ширината – 75 см. и тежи 95 кг. Може да носи товар от 45 кг. и да остане във въздуха за 24 часа. Придвижи се на 200 км. от стартовата си позиция и може да премине разстоянието Марсилия-Париж (653 км. по права линия) за 3 часа, и Париж-Торино (585 км.) за 2 часа и 15 мин.
В предната записка споменах, че металите съдържат латентна (скрита) енергия, която с помощта на определени природни сили, може да бъде пробудена и използвана. Отбелязвам, че земното привличане се причинява от действие на определена сила, която може да бъде контролирана и използвана. Това е силата, която поддържа в състояние на равновесие молекулите на всички тела. Тя работи в синхрон с множество други природни сили. Ако металическа маса бъде обработена по определен начин с помощта на натуралната сила, която може да наречем “земно притегляне”, става възможно неутрализирането действието на това притегляне, така че тази метална маса да остане зависната във въздуха. Ако операторът приложи към тази маса сила, по-голяма от земното притегляне и с противоположна посока, масата ще се издигне нагоре. Ако пък се намали интензитетът на тази противодействаща сила, масата ще се спусне към Земята с определен темп. Такива са принципите за реализация на летящо устройство от такъв вид, което избягва въздействието на земното притегляне, а също предоставя редица предимства.
Апаратът е съставен основно от затворена метална капсула, съдържаща двигател и пасажери. Според целите, капсулата може да има всякаква форма. Не е необходимо формата да е аеродинамична. Капсулата е неутрална, т.е. металните й части не се подлагат на никакви процедури. Лежи на земята посредством четири колелета, а в долната си част има мулти-метална платформа, която може да потъне в земята. Тази платформа е съставена от метални ленти/шини, обработени по специален начин. В долната си част капсулата е снабдена с обработен мулти-метален блок B, който е свързан с контролния пулт на пилота. В горния край на капсулата е поставен друг блок B’, чийто състав е различен от този на B, но е обработен със същите енергии. Той също е свързан с контролния пулт на пилота. Връзката на платформата със Земята, както тази на блок B с капсулата, стават причина за издигането на апарата. Тази операция се извършва чрез придвижване по земя (чрез колелата) на няколко метра разстояние. Може да се извърши бавно или бързо, според нуждите.
Когато апаратът се издигне на няколко метра, платформата се придърпва от капсулата, контактът с блок B се прекъсва, а се осъществява такъв с B’. От този момент апаратът бързо или бавно набира височина по вертикала, в зависимост от това как пилотът регулира взаимодействието между блокове B и B’, понеже действието на B’ кара апаратът да се издига, а това на B – да се спуска. По този начин се осигурява издигането и снишаването на апарата, но все пак има нужда от допълнителен двигател, осигуряващ движението по хоризонтала. Може да бъде използван петролен двигател с витло, както е при обикновените летателни машини. Машината ще бъде безтегловна, но рискът от пожар ще бъде същият като при обикновените летателни апарати.
Енергийното взаимодействие между блокове B и B’, създават около апарата зона, в която въздухът е разреден, като по този начин апаратът не изпитва въздушно съпротивление. Ще бъде нечувствителен към ветрове и бури, така че петролният двигател може да се използва със значително намалена мощност. Напълно възможно е да се използва специален безгоривен движител, който не използва познати енергийни източници. Неговият принцип е изключително прост и може да се постави в апарата за регулиране на потоците.
Ако специално обработен меден цилиндър, се постави така, че да обгърне специално обработен цинков цилиндър, поставен на същата ос, то последният ще бъде принуден да се върти бързо или бавно в зависимост от площта на зоната на взаимодействие между цилиндрите. Ротационното движение осигурява придвижването на апарата по начин... (тази част липсва от оригиналния текст).
Обработката на металните части на двигателя се извършва спрямо начинът на придвижване на апарата. Скоростта му може да достигне 1000 км/ч.
- fr508-1.jpg (67.89 KiB) Прегледано 7219 пъти
- fr508-2.jpg (43.34 KiB) Прегледано 7219 пъти
В конструкцията на апаратата, активните и неактивни части се съставят от различни материали. Едните са от добри ел. проводници като сребро, мед, меко желязо и т.н., а другите от дърво, алуминий и други леки материали.
На чертежът е представен апарат с цилиндрична форма, но може да бъде всякаква друга според нуждите и предпочитанията. Фиг. 1 показва странично сечение на машината, а Фиг. 2 изглед отгоре. Тялото на апаратът се състои от затворен вертикален цилиндър, като двата му отвора са запечатани с куполовидни елементи 1, в центъра на които присъства по един метален прът 2. Цилиндърът е разделен на три секции 3, 4 и 5, изолирани помежду си чрез изолиращи пръстени 6 и 7. Цилиндърът се поддържа от подпори 8, които варират като брой в зависимост от големината на устройството, които поддържат обгръщащите метални листи 9, 10 и 11. От тях радиално излизат метални дискове 12, 13 и 14. Концентрично в частите 3 и 5 от централния цилиндър и дискове 12 и 14, има метални обгръщащи листове 15 и 16, поддържани от подпорите 17 и 18, свързани чрез 19 към централните метални пръти 2. Арматурите 17, 18 и 19 са увити с медни намотки, захранени с източник на електричество 20 (батерия или друг генератор), разположен във вътрешността на централния цилиндър 4. Токът също може да идва чрез електрически вълни. Рамките 17 и 18, както и централните пръти 2, са с удължения 21, които играят ролята на електромагнити. При активиране на устройството, диск 13 ще придобие положителен заряд, а дискове 12 и 14 ще са с отрицателен заряд. След като атмосферното електрическо поле е нестабилно и може да варира, съществува възможност за смяна на връзките на соленоидите (намотките) 17, 18 и 19. Първоначалните отрицателно заредени дискове 12 и 14 могат да станат положителни, така че формираните магнитни полета все още да се привличат от атмосферното ел. поле и да се отблъскват от земното магнитно поле.”
Източник: http://www.rexresearch.com/rotarb/rotarb.htm
Отговорите на всички въпроси са пред очите ни, просто повечето хора не ги виждат - засега.
Re: Антигравитация
Обработката става чрез ползване на телурична енергия от заровени в земята полиметални блокове /подобно е положението и при батериите на Нейтън Стъбълфийлд/ или чрез директно заравяне на полиметални блокове на правилните места
Рота е един от великите оргонни инженери от времето на Тесла
Поздрави!
Re: Антигравитация
Хипарх,
Благодарско за преводчето, че ингилизкия съм на нож!
Значи, за пореден път се убеждавам, че освен с въртене, антигравитация може да се получи с устройства на принципа на кондензатора, като при вторите, предполагам, за да съществим летеж енергийните загуби ще бъдат в пъти по-малки, отколкото при първия принцип. Т.е. направлението упорито трябва да върви в посока кондезаторен тип.
Благодарско за преводчето, че ингилизкия съм на нож!
Значи, за пореден път се убеждавам, че освен с въртене, антигравитация може да се получи с устройства на принципа на кондензатора, като при вторите, предполагам, за да съществим летеж енергийните загуби ще бъдат в пъти по-малки, отколкото при първия принцип. Т.е. направлението упорито трябва да върви в посока кондезаторен тип.