
И аз така си мисля, че кондензаторният дизайн е най-доброто решение. Само трябва да се напипа точната конструкция, в която пак да има въртене, но не на материя, а на заредените субатомните частици в нея/около нея (съответно и на етерния поток).
Преди няколко дни попаднах на информация за т.нар. Golden Light Rods (златисти светлинни пръти). Наричат ги така заради златистата енергия, която струи от тях и се вижда от чувствителни към енергията хора. Представляват предимно алуминиеви пръти или тръби, отрязани с точно определена дължина, което предизвиква резонансни наслагвания на етерни потоци в тях и засилено излъчване на енергия от двата им края (съответно + и -). По дължината на тръбата на равни разстояния една от друга се разполагат "възли", от които енергията струи перпендикулярно на тръбата. Интересното е, че според това, което прочетох, се препоръчва използване на алуминий, защото имал най-подходящо излъчване за живи организми. Медта я определят като подходяща за зареждане по-скоро на технически устройства, двигатели и др. неорганични неща. Предполагам и двата материала могат да се използват с еднаква или сходна успеваемост, пример - излъчвателната медна тръба на Атос, с която "съживи" полузагинало листо на растение за броени минути.
Според някои експерименти краищата на една такава тръба излъчва антигравитация (синьо на картинката), а възлите по дължината й - гравитация (червено). Ако до тези възли на 90 гр. се допрат краищата на други golden rods, то те ще обърнат полюса и по тяхното протежение ще преобладава антигравитацията, а в краищата им ще има гравитация. По този начин цялата установка олеквала и се чувствала с по-голяма "плаваемост":
Източник: http://www.resonantfractals.org/Magnetism/Gravity.htm
Прикачам и PDF файл на английски, където е разяснено по-подробно относно тези пръти и дължините, на които могат да се нарязват: