Преди доста години имахме ЗАЗ. Баща ми във времето си правеше различни експерименти с допълнително впръскване на вода в двигателя. Сега говорих с него, за да ми каже точно какво беше правил и какъв е най-добрия вариант на подаване, до който беше стигнал той.
Като количество:
Минимално - през игла за инжекция, разположена под смукателната клапа на карбуратора.
Като натрупан опит:
При студен двигател затруднява работата му. Ефектът се проявява при нормално загрят двигател и високи обороти. По тази причина ползваше помпата на парното (Парното на ЗАЗа беше чрез изгаряне на бензин в камера, която загрява въздуха. Помпата достига определено налягане и спира, изчаквайки падането му до определена стойност и отново се включва отново). Включваше я след загряването на двигателя.
Положителни ефекти:
Намаляване разхода, поради увеличен коефициент на пълнене на цилиндрите и оттам - повишаване работното налягане. Заради топлинното разлагане на водата - допълнителна мощност от изгарянето на водорода.
Отрицателни ефекти:
Бързо износване на запалителните свещи.
Това, към което се е стремил, но не е успял да постигне поради една или друга причина:
Работа на двигателя с почти никакво гориво за сметка на водата. Казва, че това се постига при прегрят двигател, но не е посмял да го направи по разбираеми причини. Иначе със сигурност това е постигано по неговите думи. Той беше преподавател по ДВГ и се интересуваше освен това от постиженията по тази тема по света
Немците са ползвали впръскване на вода в двигателите на Месершмитите при форсаж на двигателите, като това е носело много висока моментна мощност.
***
Това, което си мисля аз по темата
Ефекта би бил доста по-осезаем, ако впръскваната вода е морска. В нея има разтворен СО и СО2, както и други елементи, които при загряването, което се получава при сгъстяването в цилиндъра се свързват и изгарят. (Шаубергер също постига горене на вода, но само морска!) В нормалната няма нужните елементи.
Ако има и устройство, което предварително да я разбива атомарно, тогава ефекта ще е най-силен. Пак Шаубергер постига това чрез използването на въртящи се, гофрирани медни конуси. Постига го и с въздух. При Андреев постигането на атомарното разбиване се получава чрез сферите, през които преминава въздухът, които са покрити с платина (ако си спомням правилно)
Хубав ден!
