icrow,
Много благодаря, наистина. Направо не е за вярване как един калпав ринг (ще проверя нататък какво прави, ако е читав) с лекота прецаква нещо многократно по-силно от него.
Щом се е получило добре, казвам си какво съм правил и използвал.
1. Проводникът е меден 0.6 мм диаметър, купен готов посребрен и с някакво защитно (лаково) покритие.
Усуквам шнура леко опънат (както съветва caduceus), за да не се изкривява, докато започне да не понася повече усукване и покаже първи много леки признаци, че още малко и ще почне да се криви. Преди това, обикновено, той се е скъсал 2-3 пъти, но това става винаги в мястото на захващане (съпромат), никога по-навътре към средата на шнура.
2. Шнуровете за ринговете са с дължина 175.5 мм. Преди да ги свия в ринг отбелязвам къде точно е средата им. Запоявам краищата в една обща спойка. След това ги срязвам в маркираната среда (слагам топчетата, естествено) и там запоявам отново в обща спойка. Спойките правя с припой с 4% сребро и без олово. Така се оформят 2-та полюса. По-калпавият отива за -, а по-добре изглеждащият - за +.
3. Топчетата са 16мм диаметър, полимерни, като търговецът в ebay твърди, че имат медно покритие и над него - сребърно. Мисля, че това, че са безшевни и имат органичен материал отвътре, оказва влияние. Не са запоени към ринговете, а съм впръскал лепило в отвора им.
4. Акувакът е от проводник 0.6мм, който е с дължина 532.5 мм и аз съм го посребрявал с разтвор. Не ползвах този за ринговете, защото лакът го прави по-дебел и стават по-малко навивки или остават много къси краища. Навивам го, колкото мога по-стегнато, по тръбичка с фи 6 мм. Мисля (но не съм сигурен доколко), че е добре краищата на бобината да не завършват един под друг, а да са точно срещулежащи по диаметъра. Върху спойката няма сферичка, а цилиндърче, навито от лента медно-сребърно фолио с ширина 5.7 мм. Т.е. става цилиндър с дължина 5.7 мм и диаметър около 3 мм. Залепен е с лепило върху спойката на акувака, която ми беше голяма мъка и всъщност, да си призная, се пукна и тя, но нямах време да я оправям преди да замина. Държи я лепилото, с което напълних цилиндърчето. Омазах всичко това с безцветен лак.
Акувака закрепих с конци така, че да е по оста между двата плюса на сферата и към плюсовия полюс да остава около 2 пъти по-малко разстояние, отколото отдолу към минусовия.
Накрая минах всичко с лак и това е. Надявам се тази информация да свърши работа някому.
"Ако животът я беше научил на нещо, то бе, че има случаи, когато не трябва да се връщаш за чантата си, и други, когато трябва. Сега оставаше да я научи как да различава едните от другите." Почти безобидна, Дъглас Адамс
Добре го окъсява този ринг. 