След като позачетох оттук-оттам някои нови нещица :D вече гледам на "времето" по съвсем друг начин. То не е някакво реално физическо измерение (както го причисляват към пространствените), а е просто мерна единица, която ние сме измислили за удобство и сме я приложили към часовниците, които могат да отмерват равни интервали. За мен "времето" е просто скорост/развитие на протичащи реакции в етера, които автоматично се предават локално на всички видове материя и енергия. Ако да речем забързаме ходът на тези реакции (чрез яко оргонно устройство например), то тестовия предмет ще изпита много силна ентропия (остаряване, деградация) поради забързания етерен поток, и за страничен наблюдател ще изглежда сякаш предмета пътува напред във времето и остарява бързо. Съответно ще е обратното при забавен поток. На повърхността на Земята реакциите текат по-бързо, а в орбита са по-бавни. Установено е опитно дори в рамките на височината на един небостъргач. А забързването при Земята е поради засиленото "засмукване" на етер от масата на планетата (което всъщност представлява гравитацията).icrow написаCOLONСпоред мен, дори и да има промяна във времето, то часовника, като механичен прибор не би трябвало да показва истинското време. Той просто си се калти на определени интервали. Примерно обаче баща ми никога не е могъл да носи часовник. Винаги са му спирали след няколко часа работа. Без значение електронен, механичен, скъп, евтин. Това с леда съм го виждал и с други оргонни експерименти. А един приятел, който е малко скиптичен към оргона ми е казвал, че няколко пъти е виждал висулки в формите си за лед, които стърчат нагоре.
Правих опити с дестилирана вода във форма за ледчета и от десет опита ми се получи веднъж една странна вертикална висулка с форма на буквата “Г”
Това без оргонит. Предстои да направя и с оргонит пак 10 теста да видим ще има ли разлика. Трябва да си взема още дестилирана вода.
И това си е факт за мен.
