Гребенников - платформа

[hyparh]

Снощи си поиграх с детектора на ЕПС на експериментатора ZEN: http://ogvsg.narod.ru/zen_page_ob_eps.html (секция "Эксперименты с рулоном фотопленки") Сложих така събраните лента и мрежичка да висят на конец във висока стъклена бутилка (старите от лимонада). Преди това сипах 2-3 см. вода за обиране на електростатиката. Това, което се получи при мен е свръхчувствителен детектор на магнитни полета
Реагира на всякакви феромагнетици - мрежички (като тази за детектора), пирони, ножове, лъжици/вилици, метални съдове и т.н. метали от такъв род. Реагира и на шестстенния ми оргонит, но в него има и стоманени стружки и сигурно е от тях.
Не реагира на: оргон от пръстите на ръцете, диелектрични кухинни структури като гнезда на оси или стек от сламки, мед, алуминий, кварцови кристали (не трепва дори на 10 см. двойно-терминиран кристал).
Така или иначе чувствителността му към магнетизъм е изумителна, не предполагах, че около всеки един феромагнетик присъства магнитно поле.Този прост детектор би бил много полезен например за тестване магнетизма на метали, там където такъв не е желан. Все пак ще опитам да "разчупя" конструкцията, примерно да добавя още мрежички под различен ъгъл или пък да си намеря такава с кръгли дупки, гледам ZEN такава е ползвал.

[hyparh]

Четейки постът на Кадуцеус със снимките на мрежестите конструкции, се сетих за един специален тип кондензатор с много подобна конструкция. Разправят, че този тип кондензатор бил измислен от 17 годишен експериментатор (доколкото става ясно се е казвал Thomas Kennedy) през 30-те години на 19-ти век. Нарекъл творението си "Електрическа ракета", защото проявявало тяга Този кондензатор не сме го разглеждали до сега в нито една от темите за антигравитация. Мислех да го изкоментирам преди време, но така си остана.

Линкове с инструкции: http://amasci.com/caps/capwarp.html

http://www.amasci.com/caps/capatnt.html

Състои се от множество (неколкостотин!) слоеве метал/диелектрик, като за металът изрично споменават да не е алуминиево, а тенекиено фолио. Всеки слой фолио е изрязан по специфичен начин (с радиални процепи/каналчета) и като се стакнат множество от тях, по височината на кондензатора се получават канали, разделени от диелектрик. Диелектрикът може да бъде импрегнирана хартия. Едната половина от плочите (през една) се свързват към "+", другата към "-" на високоволтов източник. Следва подаване на ВН импулс и колкото по-силен е диелектрикът, толкова по-силен "поток от гравитационни вълни" може да се очаква от централната част на кондензатора навън. При мощен диелектрик (титаниев диоксид или бариев титанат) дори може да се очаква самоподдържане на тягата за неопределен период от време. Някъде се споменаваше за тяга от няколко килограма.

Пускам го като разсъждение по темата, определено има общи черти с конструкциите на Кадуцеус и може да ни "просветне" за нещо в процеса на работа Нашата трябва да стане по-елегантна, едва ли са нужни стотици мрежи

[smsi-h]

Хирапх,

С този детектор директно можеш да основеш нов раздел във физиката, в раздел детектори! Пресъздал си детектор "анти ВСГ". Бравус!

Между другото... Ако искаш да имаш детектор за ЕПС и антигравитация, направи детектора на ВСГ, сложи в бутилката естествена /не пластмасова/ сламка.

Много добре разгледай опитите с пиезокристал:

http://ogvsg.narod.ru/zen_page_ob_eps.html

От седмица си мисля, че пиезокристалът е "най-безболезненият" опит за създаване на ВН между две мрежи. Разликата между описаните опити на Кадуцеус и тези на ZEN, е в това, че ZEN е разделил мрежите. Получил е трудно обясними резултати, от гледна точка на официалната физика. Аз имам някои мисли и за други опити с пиезокристал.

Не знам доколко си успял да си преведеш резултатите на човека, но определено има МНОГО ДОБЪР РЕЗУЛТАТ! Все пак е успял да повдигне цяла пачка с дъвки Орбит и да почувства доста силно поле под долната мрежа и под масата-плот, където е извършвал опитите. Това е началото. Ако можеш повтори ги. Като ги повториш, ще ти дам други насоки. А в случай, че не вденеш от този разговорен руски, ще ти преведа дословно всичко така, че да го разбереш. Мисли и за това как може да се задържи напрежението между мрежите поне няколко секунди, за да се образува стабилно самоподдържащо поле. Това поле, поне според Кадуцеус, трудно би се самоподдържало, ако мрежата не е помеднена. Т.е. опитите на руснака са успешни донякъде, с помеднена мрежа не ги е правил, а сигурно резултатът би бил много по-добър.

[smsi-h]

Виж, отъдрявам и забравям!

Детекторът ала-ВСГ ще ти е необходим за опитите с пиезокристал. Ама много ще ти е необходим! Така, както е реагирал и при ZEN.

[hyparh]

Много би ми помогнал превод поне на съществената (експерименталната) част, че изглежда гугъл преводачът панимае руски, колкото и аз Доколкото разбирам е повдигнал дъвките с половин милиметър с кръглите малки решетки от първата снимка + пръстеновидни магнити от високоговорители, поставени от двете страни на една от мрежите.
Високият волтаж не е никакъв проблем. Мога да накарам разни неща да хвърчат и без ЕПС ефект, само с високо напрежение Пиезокристалът ще е много полезен в по-напреднал етап от работата, но за начални тестове обемистите гаражни установки за ВН може само да са ни в помощ Задържането на заряда може да се направи и по метода на електретите - установява се каква е оптималната подредба от мрежи, подава им се ВН и се заливат с восък, който след втвърдяване и изключване на захранването, ще се поляризира спонтанно и ще генерира ел.статичен заряд. Получаваме гравитет Като проблем виждам движението/бълбукането на течния восък заради силния ЕПС и може би няма да се получи плътна заливка. Нека изкараме ефекта, пък ще му мислим после

[smsi-h]

http://ogvsg.narod.ru/zen_page_ob_eps.html

Преводът е готов! Само трябва да съобразяваш номерата на снимките. Видеото най-долу е интересно.

"ZEN (25.04.2009, 23:40) Источник

По образование съм химик-технолог по преработка на нефт и газ и не съм така силен във физиката като Вас, уважаеми!
Но вече много ми хареса темата и реших да поекспериментирам. Оипсвам опита, как и какво правих и какви неща наблюдавах.
Изведох два проводника от запалката с пиезокристал навън. При натискане на бутона, се образува искра (дъга) от 5 мм между многожилните проводници. Проводниците ги разроших и разделих на 5 сантиметра, дъга разбира се няма, но даже на това разстояние възникват микрозаряди в краищата на проводниците.
При мен се търкаляше водопроводна смесителна батерия. Извадих от нея двете пиринчени мрежички (килийката е 0,5 мм, диаметърът на мрежичката е 1,5 см), привързах ги към проводниците, като единият от проводниците го стиснах в менгеме за удобство. Върху ситото с притиснатия проводник поставям късче хартия – излита нагоре веднага след като натискам копчето на запалката. Сложих късче картон и то също подлита между мрежите. Добре притиснах с мрежичките картончето, няма къде да мръдне, подадох няколко искри, повдигнах горната мрежичка и картончето отлетя уплашено далеч. Поставих между мрежичките литров буркан с поставена да виси на нишка във вътрешността му дървена четка за зъби. Удаде ми без труд да разклатя и нея вътре в буркана (диаметърът на буркана е 10 см, мрежичките са от двете му страни). Въобще казано, образувам разстояние между мрежичките от 1 см, слагам картончето на долната мрежичка и активирам запалката, при което картончето отлита към гърната мрежичка и зависва под нея за периода на активация (примерно за 1 сек), НО това е при плавно активиране на запалката. Интересното е, че дължината на пробива само във въздух е равна на 5 мм от проводник до проводник, а от мрежичка до мрежичка е 10 мм. Нататък, ако мрежичките се намокрят с вода, то нищо не лети между тях. Полето от тези мрежички се чувствува на разстояние до 40 см, при което, колкото повече се раздалечават мрежичките (до 20 см), толкова повече се усеща полето с краката под масата, когато се активира запалката.
Усещането за полето се усилва в пъти, ако една от мрежичките се постави между два кръгли магнита от високоговорители. Преминават леки вълни под краката под масата.
Още по-интересното е, че ако ситата се раздалечат на 30 см, като проводникът на едната е зафиксиран в менгеме по средата, то тази мрежичка, при активирането на запалката, през цялото време се стреми да се приповдигне нагоре и подлита на 1-2 мм. Добре беше само да подлиташе, но аз поставих върху нея пачка дъвки Орбит с опаковката и о чудо, и тя се повдига на 0,5 мм, при това втората мрежичка е далеч (на 25-30 см от опаковката с дъвки).
Добра запалка ми попадна, чешка.

ZEN (27.04.2009, 10:42) Источник

Както и казвах, донесох от вилата 2 типа мрежички: едната е поцинковата от въздушен филтър (на автоморгата има много от тях) и две мрежи от кинескопи (в едната отверстията са 0,25 мм – кръгли, а на втората са овални). Телчетата бяха цветни!!!! (за да не повредите мрежата предварително ви уча как да я извлечете: слагаме кинескопа с лицето надолу, спокойно счупваме с чук стъклената тръба, посипваме в отверстието опилки или топчета пенопласт (за да не я развалим след това от големите късове стъкло) и доразбиваме с чук кинескопа по периметъра; акуратно събираме стъклата с ръкавица или тъкан. С джобно ножче изрязваме мрежичката по краищата. Бавно и акуратно, за да не я повредим и т.н.)
Донесох мрежата на рулони, изрязох от тях квадрати 8 на 8 см. Правя първите опити. Резултати има!!! И те са най-интересните, ще ги покажа, когато ги завърша.
Що се касае до пиезоелемента, то когато го натискаме, се генерират разлики в потенциалите. Периода на пресуване на елемента е равен на времето на съществуване на този потенциал. И именно в този период мрежата (по пътя на минуса) се стреми нагоре, картончето излита в в този период и виси под втория електрод. И което е много интересно, когато оставиш пиезозапалката в покой, а след това затвориш контакта, то също бие искра от 3 мм. Това значи, че пиезоелементът държи заряд като кондензатор!? Ако не се пресува запалката (след пресуване) то тя държи заряд – генерира се поле и също се отблъсква онова същото картонче.
Въобще , ако с мобилен източник на високо напрежение (HV) се поддържа поле в мрежата (един вид прикрепена към минуса) то и ще възникват такива явления!
Първи опити: мрежа 8 на 8 см, поцинковата, прикрепена към минуса на пиезозапалката подлита и повече, мрежа метър на метър, ще полети!?

ZEN (27.04.2009, 14:41) Источник

- С поцинкованите мрежички [снимка № 1]: краищата на долната неравна мрежичка се повдигат от книгата на масата върху която тя стои (2 мм нагоре). Дължината на дъгата не е повече от 3 мм между мрежичките (кекава е).
- Мрежичката от кинескопа (с овалните отверстия) [снимка № 2]: долната мърда, опитва се да се движи нагоре. Късче хартия между мрежичките подскача нагоре за периода на пресуване. Започна леко да ме боли глава. Полето е осезаемо с крака под масата.
Долетя молец на масата. Няма памет как е летял между мрежичките. Въобще чудо: от повърхността на долната мрежа по крива траектория молеца го захвърляше на повърхността на горната мрежичка! Четката за зъби, окачена в буркана, се разклати на разстояние 10 см от мрежите!
Момчета, не зная какво съм направил... ето, долната мрежичка почти излетя... има 5 мм подем... често в почивките от 1 минута (не повече) между пресуванията, става натрупване на нещо между мрежичките... Което е напълно логично, нали пиезосистемата притежава още и кондензаторни свойства. Натрупването между [снимка № 3] + видео (на късчета хартия между мрежичките, за нагледност).
Докато се държи кондензаторния заряд (в прекъсванията между пресуванията) става натрупване. И така: натискане – прекъсване, натискане – прекъсване 1 минута. ( Зъбната четка в буркана не почива).
Дължината на дъгата е повече от 8 мм между мрежичките (въобще мощ, не си познавам запалката)!
- Мрежичката от кинескопа (с кръгли отверстия): Кръглите отверстия се показаха нормално. Височината на подема на долната мрежичка е 3 мм. Тя се повдига независимо от местонахождението на втория електрод, но не повече от 30 см
P.S. За да заплава мрежичка във въздуха, въобще ми се струва, че трябва да се използва голям волтаж и да се прилага, докато не се създаде стабилно ефект. Повдигането е възможно – това е факт. Местонахождението на втория електрод трябва да се изучи за изясняване на оптималните параметри. "

[hyparh]

Много благодаря! Тъкмо щях да питам къде са тия пусти мрежи в телевизорите, че имам 2-3 разкостени на тавана (събирам си части от тях), а мрежи няма Ясно вече.
Когато мрежите са разположени на малко разстояние една над друга, имаме ефекта на кондензатора. Мрежите играят ролята на кондензаторни плочи. По този начин (но с алуминиево фолио, вместо мрежи), съм постигал стабилна левитация на късчета фолио между двете плочи - просто си хвърчат между тях без да се допират никъде. Когато напрежението се прекъсне, късчетата стремглаво се удрят няколко пъти в горната и долната плочи, преди да паднат. За опита ползвах високочестотно ВН. По-леки диелектрици също "танцуват", дори при по-високи волтажи са отхвърчали настрани цели пити на оси. Това може да обясни ефектите, когато мрежите са близо. При опитите с раздалечаване вече е интересно... Би било добре тестовете да се проведат точно както ги е правил той - върху дървена маса и е седнал така, че полето му минава през краката и може да го усети. Моята маса в гаража е метална, което предполагам не е желателно. Определено ще проведа опити + тези с клечката за зъби в буркана.

[hyparh]

Да подействаме малко тук Трябва да изкараме този ЕПС, друга опция просто не съществува. Вчера цял следобед се занимавах с опити по конструкция на детектор, за момента безуспешно.
Пробвах със сухи растителни сламки, клечки от балсово дърво и накрая с графит от молив. Окачвах ги във високо шише по два различни начина - с нишка закачена в средата на клечката или с изместен център на тежестта (асиметрична стрелка като при опитите на Козирев). Пак опитвах с най-различни кухинни структури и оргонни устройства да помръдна макар и малко стрелката. Принципно установките станаха доста чувствителни в смисъл, че и най-лекия механичен импулс им оказва влияние и трябва да се чака да се успокоят после. Но ЕПС така и не успях да регистрирам. Пробвах изцяло пасивни методи (без електричество), за да опитам да изкарам ефекта възможно най-чист, че иначе стрелката може да се задвижи от разни електростатични индукции. За окачване на стрелките ползвах силиконова нишка (доста по фино става отколкото с конец). Накрая оставих стек метализирани сламки за около два часа да сочат перпендикулярно към графитната стрелка - не беше помръднала и милиметър.
Отворен съм към предложения за някакъв друг материал за стрелка, който аз може да пропускам и да е много по-ефективен.
Подготвих си и три мрежички увити с тиксо, с които първоначално ще направя някои експерименти с разположение една над друга с разстояние, вече с подаване на ВН и замерване на установката на везна за промени в теглото. Всъщност при ВН винаги имаме промяна на теглото независимо от установката (важното е да наподобява кондензатор и да се натрупа потенциална разлика). Но ако имаме ЕПС той трябва да се усети и физиологично като иглички или тръпки през ръката например.

[icrow]

Честно кaзaно, не я следя темaтa, зa дa се фокусирaм нaд моите нещa и по нaтaм ще я четa. Могa дa ти предложa дa нaпрaвиш физически контaкт с нишкaтa или бутилкaтa. Пробвaл съм някой друг дa държи мaхaлото и дa мери и кaто докоснa ръкaтa му чaк тогaвa се зaвъртa мaхaлото. Aко стaвa въпрос зa нещо друго игнорирaй ме.

[hyparh]

Подобно, но безконтактно. Издирваме механично действие върху предмети чрез етерни вълни, които после да впрегнем за антигравити ефект