Прав си

Тук в Ловеч имахме един подобен леко комичен случай, когато си играехме с един приятел с времето. Това беше отпреди технологичните игрички с активацията на хармонизатора /чрез които докарах една сериозна буря и малък потоп в региона, та ги спрях :oops: /
Един приятел беше почнал да тренира разгонване на облаци, та се пробвах и аз и имаше успех. Така се забавлявахме може би няколко месеца и нещата се засилваха до степен синът и дъщеря ми да си поръчват време, примерно да спре да вали за да идат на дискотека, или да излязат с приятели навън и др. подобни. Тогава в едно топло и безоблачно време бях излязъл по мрежести летни обувки в центъра на града и изведнъж ни в клин, ни в ръкав взе че заваля

Скрихме се под короната на едно дърво с няколко случайни пешеходци и докато гледах как мокротията пълзи към нас и сухата зона под дървото се стеснява, си викам - абе аз що не го спра тоя дъжд

Просто в бързината бях забравил, че мога - нали знаете как понякога човек не се усеща.
И го спрях в рамките на две-три минути, отидох си до колата и се прибрах. Следобед отивам на кафе с въпросния приятел и той ми вика - абе днес реших да си измия колата и пуснах малко дъжд, пък неизвестно защо спря, явно нещо не мога вече да го правя
Та понякога стават и такива засечки. И работата не става чрез ноосферата както казва човекът от клипа, а чрез мислен контрол на природния оргонен фон и не на последно място, комуникация със силфите

Той може би не се усеща, или се прави на три и половина за пред народонаселението
Поздрави!