Според мен е абсолютно реално устройство! Мерих в 12,20 мин преди и след махането на магнита и тръгването на системката, рязко постъпи мощен импулс в средата през феромагнитната течност и поддържаше около +9,/220 хил./ докато работи. След изключването има остатъчен оргонен заряд в средата /на съда с Ф. течност/, никъде другаде няма толкова явно и мощно излъчване. Това показва преобразуване на оргона в ел. заряд и то съвсем ясно.
Системата има някои съответствия с двигателя на Уанг, където също се ползва такава течност, но той е с преобразуване в магнитен и механичен импулс /както и с доста по-голяма мощност, около 5 киловата, но пък с подвижни части/
На второ място, има преки съответствия със системата на Хари Периго за извличане на електричество от етера, като и той ползва малки бобини но със събирателна голяма под 90 градуса. Там има и задвижване на полето с ръчка в началото, нещо подобно на системата с бетонно-магнитния ротор на Ед Лийскалнин. Същото видях и на друго място но не помня вече къде беше.
Как може да се подобри още според мен - да се сложат "пръчки" от меко желязо /например карфици/ в центъра на бобините, както е направил Бедини, Периго, Хъбард и още доста хора. Те имат важна роля но съвременните ел.техници не ги ползват, защото тези "сърдечници" имат отношение към хладното, а не топлото електричество.
На второ място, понеже вероятно сте схванали вече, че феромагнитната течност се върти вътре в съдчето

докато генераторът работи, тя може да се замести с друг подходящ материал. Т.е. среда, натрупваща енергия и отдаваща лесно - например живак

Със сигурност мощността ще се увеличи драстично, защото живакът е както казват древните най-доброто "средище и хранилище на силата". Проблема е че трябва да се внимава да не се отрови някой и че трудно се намира /въпреки че трябва малко количество/. Освен това не е ясно как ще се спира /дали ще има токове на Фуко и как ще ограничават въртенето/ като живакът не е магнитен материал... Въпрос на тестове
Поздрави!