Етерни открития за контрол на метеорологичното време на Тревър Джеймс Констабъл (Trevor James Constable)
Планетата Земя е жив организъм и като всеки такъв тя диша. Основната етерна сила в процеса на дишане, е химичният етер. Планетата ни издиша химичен етер в атмосферата по изгрев, а вдишва такъв в мантията си по залез.
“Влагообразуващият химичен етер е отговорен за формирането на сутрешни и вечерни мъгли, колебания във влажността на почвата, промени в атмосферното налягане, увеличаване и намаляване на потенциалния градиент, както и налягането на соковете в растенията.”
Вилхелм Райх (1897-1957 г.) открива химическият етер като физическа сила през 1939-1940 г. и го нарича оргон. Чрез експерименти разкрива множество от свойствата на оргона: синкавият цвят, склонност към привличане от течности, способности за генериране на термални, барометрични, електростатични и биологични ефекти. В наблюденията си относно атмосферния оргон, Райх определя и основната му посока на движение – от запад на изток.
Химичният етер тече от нисък към висок потенциал – точно обратното на конвенционалните ни схващания за енергийни потенциали. В умерените ширини етерните потоци се придвижват от запад на изток, а на екватора – от изток на запад. Има голяма разлика в етерната гъстота и чувствителност между умерените ширини и екватора. Потокът запад-изток в северното полукълбо е най-силен при пълнолуние и най-слаб при новолуние. В северното полукълбо съществува и етерен поток от юг на север през пролетта и лятото, а през зимата потокът се обръща. Потоците запад-изток и юг-север си влияят слабо един на друг.
Геометричните форми и структури имат дълга история с връзката си с етерната сила. Пирамидите и конусите фокусират етера в кохерентен лъч, излъчван от върха им. Такова устройство става по-ефективно ако му се приложи ротация, защото на етерният лъч се придава и вихрова компонента. Ако няколко такива форми се монтират на обща въртяща се установка, силата им се увеличава многократно. На снимката виждаме съоръжението Mark 5 Spider: въртящите се конуси предизвикват вихрово движение на етера, което увеличава локалният етерен потенциал, привличайки атмосферна влага и евентуално предизвиквайки валеж.
- mark5spider.jpg (28.5 KiB) Прегледано 11360 пъти
Съществува обратна зависимост между етерният потенциал и атмосферното налягане. Когато етерният потенциал и влажността нараснат, атмосферното налягане спада, формират се облаци и евентуално валеж. Когато етерният потенциал нарасне достатъчно, той се разрежда чрез светкавици. Големите етерни потенциали са антагонисти на високите електрически потенциали. Много големите етерни потенциали (урагани, торнадо) се придвижват към източници на високи електрически потенциали, като например високоволтови трансформатори, разрушавайки ги с голяма сила.
Съществуват два типа етерни вихри: експлозивни и имплозивни. Конвенционалната технология разчита на експлозивните сили, които са горещи, сухи и разрушителни. От друга страна имплозивните сили са охлаждащи, свиващи и съзидателни. Тяхната активност е хармонична и е основана на златните съотношения, присъстващи навсякъде в природата.
Тогава беше все още в стадий на фронт.
Е, ако трябва да проследим началото (зародиша) на циклона (който тогава е бил съвсем леко смущение), то ще трябва да се върнем около седмица назад, нейде из ширта на Атлантическия океан 
с цел почистване на страната
