
По-достижим ми стои варианта например на този италианец, драснал е хубава схема на преплитащи се реотанови проводници, формиращи шестоъгълници и във всяка клетка от така получената мрежа имаме вихрово движение на тока. Тук иде реч за "обикновена" Лоренцова сила, която със сигурност продуцира някаква тяга, а най-вероятно тази тяга се усилва, когато движението на потока е вихрово. Според него, за да се получи наистина силна тяга с тази схема, трябва да се напипа "ключовата" честота на пуснатия ток, за да се получи максимум взаимодействие с етера. Казва също, че може (както и ти беше споменал) отделните решетки да са с различна по големина стъпка, за получаване на конусовидни вихри. Метода със сигурност не е само един. Кой знае колко пътища има за постигане на тази цел. Трябва да си хванем някой по-близък за разбиране и да действаме по него

Пускам картинките да си ги имаме и тук.